Усилията на европейските политици да премахнат зависимостта между фискалната съдба на Испания и колабиращия й банков сектор зависят от скоростта, с която страните от Европейския съюз (ЕС) ще прехвърлят повече надзорни правомощия на Европейската централна банка (ЕЦБ), пише Bloomberg.
Лидерите от еврозоната се опитват да преодолеят възраженията на Германия, опасенията на самата ЕЦБ и редица други пречки за приемането на необходимите мерки. В същото време съдбата на Испания ще бъде решена от своевременното предоставяне на обещаните 100 млрд. евро за рекапитализирането на банковия й сектор.
Европейските политици искат да защитят данъкоплатците от загуби, които потенциално могат да достигнат такива размери, че да предизвикат правителствени фалити, както в случая с Ирландия и Исландия.
„Трябва да прекъснем фаталната връзка между правителствените бюджети и банките. Ако не го направим, това ще е краят на еврото“, казва Адир Търнър, председател на U.K. Financial Services Authority.
Еврозоната се нуждае от „бърз прогрес“ към централизиран фонд, който да може директно да рекапитализира банките, коментира той.
Като първа стъпка към прекъсването на порочния кръг, в който банките и правителствата се финансират взаимно, европейските политици се опитват да приемат серия мерки, които да предоставят на ЕЦБ надзорни функции над финансовите институции в еврозоната.
Това че на правителството в Мадрид се наложи да спасява местни банки доведе до рекорден ръст на доходността по 10-годишните испански ДЦК, която през последните дни надхвърлиха 7,5%.
„Денят, в който испанските банки поставят на вратите си голям и ясен знак, на който пише "регулирани от ЕЦБ", рисковете от изтичане на депозити ще се изпарят“, казва Ерик Нилсън, главен икономист на UniCredit Bank AG в Лондон.
От колапса на Lehman Brothers през септември 2008 г. европейските данъкоплатци са осигурили капиталови инжекции, гаранции и други форми на подкрепа за банковата система в размер на 4,5 млрд. евро. Това разбира се допринесе за отслабването на публичните финанси.
При изготвянето на новите мерки Европейската комисия (ЕК) се опитва да балансира между исканията на ЕЦБ, плановете за предоставяне на допълнителни правомощия на банката да не повлияят на независимостта на институцията и призивите на някои европейски политици по-големите правомощия да са обвързани с по-голяма отчетност.