По този начин, вместо да окуражи частния сектор да инвестира заедно с публичния, на осигуряването на официално финансиране се гледа по-скоро като на улесняване на оттеглянето му. Това на свой ред води до утежняване на икономическото положение и увеличаване на безработицата, както и до по-трудната защита на спасителната помощ за банките, независимо дали тя е политическа или някаква друга.
Порочният кръг е познат на преживелите дълговата криза в развиващите се икономики през 80-те и 90-те години на ХХ век и в началото на настоящия. Колкото повече частният сектор губеше доверие в отговора на политиците, толкова по-трудно ставаше за подобни отговори да стабилизират положението сами по себе си.
Докато деливъриджа в частния сектор се ускоряваше, вече сериозните политически предизвикателства ставаха все по-заплашителни.
Тази злочеста реалност има две незабавни последици за Европа, когато става въпрос за това какво, как и къде да се направи за справяне с кризата.
Първо, правителствата трябва бързо да се върнат към много по-всеобхватни политически отговори при фиксирането и справянето с мащаба на проблемите. Мой коментар във Financial Times от миналата седмица уточнява как би изглеждало това в конкретния случай с Испания, пише Ел-Ериан. А това, което бе обявено в събота от европейските министри на финансите, бе твърде непълно, съотнесено към предложенията.
Второ, политиците трябва да се разделят със своята сдържаност относно „План Б“. Когато доверието в политиката е ниско, традиционното мнение – т. е. да продължаваш да настояваш, че няма „План Б“, така че да бъде избегнато по-нататъшно разпадане – не действа. Всъщност при липса на каквато и да било яснота по „План Б“ частният сектор значително ще увеличи собствената си увереност.
Европейските политици трябва да обмислят внимателно реакцията на пазарите в понеделник, и това в особена степен важи за лидерите на голямата четворка в еврозоната (Франция, Германия, Италия и Испания), които трябва да се срещнат преди заседанието на високо равнище в края на месеца.
Времето за частични политически реакции отмина. Сега трябва да бъде взето трудното решение, и то не просто за отделни страни, но и за състава и функционирането на еврозоната като цяло.
Политиците все още разполагат с време да си върнат контрола. То обаче не е много, изтъква Ел-Ериан.