Бъдещето на еврозоната - разпад или фискален съюз?

Еврозоната достигна точката на раздвоение. Ако Гърция бъде принудена да се откаже от еврото, европейският валутен блок ще мутира от паричен съюз в западнало валутно обединение, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

След такъв развой на събитията може да се очаква масово оттегляне на чужди инвестиции, кредитна криза и голям устойчив спад на икономиката. Няма начин еврозоната да оцелее след този шок, като последствията ще бъдат катастрофални за Гърция, посочва анализаторът.

Ако еврозоната иска сама да се спаси, то трябва да бъдат въведени четири мерки. Това може и да не се случи незабавно, но е необходим твърд политически ангажимент.

Първо, необходими са недвусмислени гаранции, че в случай на разпад на еврозоната депозитите ще бъдат възстановявани в евро по линия на схемата за гарантиране на вложенията.

Второ, трябва да се основе финансирано от еврозоната звено, което да има правомощията да прави принудителна рекапитализация на банки без възможност да се налага национално вето. Важно е това да обхваща всички банки, а не само най-уязвимите и най-големите, отбелязва Мюнхау.

Възстановяването на доверието освен това трябва да бъде придружено от по-нататъшно централизиране на банковата регулация и надзор.

Трето, нужно е емитирането на общи еврооблигации, което би означавало, че затруднената държава би се отказала донякъде от суверенитета си.

Четвърто, да се направи промяна в мандата на Европейската централна банка (ЕЦБ), като се включи конкретна отговорност за финансовата стабилност и се гарантира, че ЕЦБ няма да има ограничения при управлението на операциите на вторичния пазар.

За да се изпълнят първото и второто условие е необходимо ново законодателство, но без да се променят европейските договори. Освен това двете точки трябва да бъдат изпълнени веднага. За третото и четвъртото условие поне засега е необходимо да се заяви намерението за промяна на европейските договори, тъй като процесът би отнел време.

Мюнхау припомня, че миналата седмица лидерите на държавите-членки на Европейския съюз за първи път обсъждаха по-конкретни мерки за решаване на дълговата криза, макар и да не стигнаха до точни и ясни решения.

Анализаторът посочва, че това е напредък, но проблемът е, че вероятно реакцията е твърде закъсняла.

Ако все пак Гърция остане в еврозоната, а четирите условия, описани по-горе, не бъдат изпълнени, страната най-вероятно ще обяви фалит до година-две. След това може да се очаква Испания да поиска спасителна помощ по линия на постоянния механизъм на еврозоната, за да рекапитализира банките. Вероятно след Испания и Италия ще се обърне за финансиране към постоянния спасителен фонд.

Това обаче ще наложи вдигането на тавана на постоянния стабилизационен механизъм до 2-3 трлн. долара, предупреждава анализаторът.

Възможностите за еврозоната са няколко – незабавен разрив след напускане на Гърция, поемане по тежкия път на изграждането на устойчив фискален съюз или увеличаване на стабилизационния механизъм.

Според Мюнхау европейските лидери ще опитат последното, но тази мярка също е обречена на провал.