Европейската централна банка (ЕЦБ) е задлъжняла "до козирката" и започва да прилича на някоя от банките, които положи толкова много усилия да спаси, казва Сатяджит Дас, икономист, цитиран от CNBC.
След като стабилизира европейската банкова система с 1 трлн. евро дългосрочни, свръх евтини заеми (LTRO), дълговата тежест на централната банка нарасна до нива сходни с тези на Bear Stearns и Lehman Brothers в началото на 2007 г.
„Ако приемем Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) за обезпечено дългово задължение, ЕЦБ все повече заприличва на банка със сериозни проблеми. Балансът на централната банка е около 3 трлн. евро и е нараснал с около 30% само откакто Марио Драги пое ръководството на банката през ноември 2012 г.“, казва Дас.
„Банката разчита на собствения си капитал (който е планиран да достигне 10 млрд. евро) и капитала на централните банки от еврозоната (80 млрд. евро).
Това означава дългова тежест, надхвърляща 38 пъти основния капитал на банката.
Парите, инжектирани от ЕЦБ в системата позволиха на европейските банки да играят игра, която Дас нарича „Сделката на Саркози“.
Взимате пари от ЕЦБ при 1% лихва – заем, който може да не е обезпечен на 100% с активи – и след това купувате високодоходен дълг на страни от периферията на еврозоната. Тези заеми не са спомогнали с нищо за разрешаването на фундаменталните проблеми на еврозоната, посочва Дас.
„Тези средства не понижават дълговата тежест в проблемните страни, а просто осигуряват краткосрочно финансиране“, изтъква той.
„Както виждаме в Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия, фискалните ограничения, в съчетание с понижаване на ливъриджа в частния сектор, водят до рецесия“, допълва Дас. „В резултат имаме повишаване, а не понижаване на дълговите нива.“
Икономистът вярва, че и други страни от еврозоната ще трябва да преструктурират дълговете си, за да може проблемът да бъде решен.
„Изкупуването на ДЦК чрез LTRO изкуствено понижава лихвите по дълговете на страни като Испания и Италия. Ако тази програма не бъде продължена, когато парите привършат, лихвените проценти ще се върнат на пазарните си нива“, изтъква той.
„Това е държавно спонсорирана финансова пирамида, при която слаби банки подкрепят слаби правителства, които от своя страна застават зад банковия сектор – ситуация, която може да бъде описана като двама удавници, използващи един друг за подкрепа“, казва Дас, който се страхува от още по-дълбока рецесия.
„Трудностите, пред които са изправени испанският премиер Мариано Рахой и италианският му колега Марио Монти, илюстрират социалната съпротива срещу каквито и да е структурни реформи“, допълва той.