Еврозоната се нуждае от по-сериозна “защитна стена” срещу дълговата книга, но Международният валутен фонд (МВФ) вероятно няма да има нужда от толкова ресурси, колкото смяташе, за да увеличи кредитния си капацитет.
Това съобщи управляващият директор на фонда Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.
Според Лагард постигането на споразумение между отделните държави за увеличаването на кредитния капацитет на фонда ще отнеме време, което е сигнал, че вероятно такова решение няма да бъде взето на предстоящата през следващата седмица среща на финансовите министри на държавите-членки в МВФ.
Кристин Лагард обясни, че икономическите и финансови рискове, които МВФ идентифицира преди три месеца, са по-малки. Затова и нуждите на фонда от финансиране също са намалели.
През януари експерти на фонда изчислиха, че ще са необходими 500 млрд. долара за увеличаването на кредитния капацитет и още 100 млрд. долара, които да се пазят в резерв заради дълговата криза в еврозоната.
Редица държави обаче се възпротивиха на идеята МВФ да подпомага затруднените заради свръхзадлъжнялост държави и настояха Европа да направи повече, преди да й се предоставят допълнителни финансови ресурси по линия на фонда.
Кристин Лагард изрази опасения не толкова за набирането на финансов ресурс за еврозоната, а за държавите извън нея, които също изпитват затруднения.
“Една по-силна глобална защитна стена ще подпомогне да бъде завършен цикилът на защита за всяка държава”, коментира директорът на МВФ. “МВФ може да помогне, но за да бъдем ефективни, трябва да увеличим ресурсите си”, допълни тя.
Лагард каза още, че действията, които Европа предприе, за да отговори на кризата, са довели до преоценка на риска за глобалната икономика.
“Някои от драмите, които си представяхме, че ще се случат в края на 2011 г. и началото на 2012 г. не само, че не се материализираха, но излязоха и някои добри новини, които възстановиха част от доверието”, поясни Кристин Лагард.