Въпреки мащабните мерки като споразумението за преструктуриране на гръцкия дълг и масовото вливане на ликвидност в банковата система, проблемите на Европа само бяха отложени за по-късна дата, заяви Уилям Буйтер, главен икономист на Citigroup пред CNBC.
“Просто спряхме, за да поемем дъх“, казва Буйтер. Операцията за дългосрочно рефинансиране „всъщност не разреши проблема и за Европа най-тежкото тепърва предстои“, добави той.
Експертът предвижда допълнителна „мащабна интервенция от страна на Европейската централна банка“ до края на тази година или в началото на 2013 г. ЕЦБ изля в банковата система на еврозоната над 1 трилион евро под формата на 3-годишни кредити при изключително ниски лихви на два етапа – през декември и февруари.
Макар че от началото на годината пазарите бяха концентрирани най-много върху опитите да се сключи споразумение за преструктурирането на гръцкия дълг, което най-накрая бе успешно осъществено в началото на този месец, вече са налице подновени опасения за останалите икономики от периферията на еврозоната.
„Ще има допълнително преструктуриране в Гърция и Португалия, Ирландия е изложена на риск, а в Испания положението в последно време се влошава драматично по отношение на публичните финанси“, предупреди Буйтер.
„Все още липсва усещане за спешни действия, а наличните средства в момента не са достатъчни, ако Испания стане държава, обвързана с програма на „тройката“, добави той, визирайки международните кредитори на Гърция, Португалия и Ирландия в лицето на Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка.
По думите му съществена работа е била свършена само при преструктурирането на гръцкия дълг, но дори и то не е достатъчно да доведе страната до стабилно финансово състояние.
Той подчерта, че ЕЦБ се е изложила на риск чрез нарастващата си експозиция към национални дългове. „Мисля, че това бе необходимо и неизбежно. Но без съмнение то породи разногласия в ЕЦБ и създаде напрежение, което може да излезе на повърхността, когато се наложи следваща мащабна интервенция от страна на ЕЦБ“, обосновава се експертът.
Той разкритикува по-стабилните икономики в еврозоната, че на практика са поставили ЕЦБ в положение на кредитор от последна инстанция. „Не ЕЦБ е тази, която трябва да бъде сериозно изложена на риск. Финансовите власти в еврозоната, особено тези на държавите-донори, не желаят и не са в състояние да осигурят финансовия ресурс“, твърди Буйтер.
Пред Bloomberg той заяви, че рискът от фалит на Испания е нараснал, а Гърция, Ирландия и Португалия може да имат нужда от допълнителна финансова помощ, за да го избегнат.
„Испания е ключовата държава, за чието състояние се притеснявам най-много. Тя наистина тръгна в грешна посока и сега е изложена на по-голям риск от преструктуриране на националния си дълг, отколкото бе по-рано“, подчерта експертът.
Според него гръцкият дълг далеч не е поел по пътя на устойчивото развитие и може да се наложи да бъде преструктуриран отново.
Португалия най-вероятно също ще трябва да прибегне към преструктуриране, докато Ирландия може да има нужда само от допълнителна финансова помощ, смята той.
преди 12 години Алоу, хамериканеца, а за Америка какво предстои? Цветя и рози ли? Или мед и масло... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ръководството на Ситигруп да обсъди сериозно качествата на главния си икономист Изказванията му освен че не са верни създават сериозни проблеми на самата банка отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Днес световната макроикономическа картина е под засилващо се влияние от липсата на Държавни финансови правила при ползване на Незлатни пари, което води до развитие на диспропорции и (при достатъчно време) стопанска криза.Ако не се приемат правила за държавно финансово управление при условия на пари с Незлатен стандарт ни очаква продължение на световната стопанска криза и болезнени щети за участници в стопански живот.Сегашната световна държавна финансова непълноценност, която подсигурява развитие на стопанска криза успешно ще се ликвидира при наличие на приети и съответно спазвани правила за съответно държавно финансово управление, което да е ГОДНО за стопанство с ползване на Незлатни пари.Пример: Пример: Ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото е ГОДНО за евро сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар