Нещо повече, Швейцария е въвела такса от между 0,15% и 0,3% върху транзакциите на ценни книжа. Това е непряк данък върху определени транзакции като емитирането на акции, превод на ценни книжа или плащането на вноски по някои застрахователни полици. Той е бил въведен след гласуване през 1917 г. по време на Първата Световна война, за да бъдат осигурени изключително необходими в онзи момент приходи.
Затова в случая с Швейцария един данък върху финансовите транзакции би бил двоен удар.
„Ако швейцарски брокер продаде ценни книжа на германец, той ще бъде смятан за поданик на ЕС в случая с данъка върху транзакциите. А това ще доведе до ситуация, в която швейцарският брокер ще трябва да плати не само данъка върху транзакцията в ЕС, но и швейцарския налог. Не мисля, че швейцарците ще бъдат задължително печеливши, ако данъкът бъде въведен“, заяви Ханс-Йоахим Йегер, партньор във филиала на Ernst & Young в Цюрих.
Освен това швейцарският данък може да не бъде отменен автоматично, ако бъде въведен данъкът върху транзакциите в ЕС.
Приходите от налога в момента се оценяват на между 4 и 5 млрд. швейцарски франка (4,35 – 5,44 млрд. щатски долара) годишно. Швейцарското правителство обсъжда отмяната на данъка, но може да отнеме години, преди да бъде премахнат.
„Смятам, че данъкът не трябва да бъде приеман, защото ще има разрушителен ефект върху ефективното натрупване и прехвърляне на капитал и затова ще се отрази неблагоприятно върху перспективите за икономически растеж“, заяви Семюъл Бренднър, представител на UBS.
Това опасение не е напълно неоснователно. Ефектът от всякакъв данък върху швейцарския пазар може да понижи оценката му с около 8%, ако данъкът е 0,2% - по 0,1% за всяка от страните в транзакцията - сочат оценките на Яков Амихуд, професор в Stern School of Business към Университета в Ню Йорк.
Той очаква част от търговията на швейцарските борси да се изнесе извън пределите на страната. Оценките му предполагат, че след въвеждане на данъка една акция ще се търгува средно веднъж годишно.
„Хората ще могат да търгуват с акциите на - да речем UBS - по скоро в ню Йорк, отколкото в Цюрих“, твърди Амихуд. Много швейцарски акции се търгуват в Ню Йорк чрез американски депозитарни разписки.
Търговията обаче не може да бъде преразпределена на прекалено много пазари, защото и широчината им, и ликвидността са еднакво важни. А вътрешният пазар осигурява най-добрата ликвидност за повечето, ако не и за всички швейцарски акции.
„Предвиждам обаче ситуация, в която центърът на търговия за швейцарските акции с времето се премества към друг пазар“, смята Амихуд. Например Лондон би могъл да се превърне в по-подходяща търговска платформа за швейцарските акции от Ню Йорк заради часовата разлика.