Планът за данък от 0,1% върху финансовите транзакции в Европейския съюз може да увеличи реномето на Швейцария като финансов център, посочва в свой материал MarketWatch.
Идеята за въвеждането на данъка е да бъдат увеличени приходите на задлъжнелите държави-членки на еврозоната.
„Ако ЕС въведе данък, а Швейцария – не, ще е трудно Швейцария да не излезе на преден план“, пише Дийн Бейкър, директор на Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон. „Дори ако малка част от европейската търговия напусне зоната, за да избегне данъка, това ще означава сериозен ръст на обемите за Швейцария“, твърди Бейкър.
„Не възнамерявам да привеждам доводи в полза на достойнството една страна да бъде данъчен рай от гледна точка на икономическата стратегия, но без съмнение Швейцария ще се облагодетелства в известна степен. Не виждам по какъв начин би могла да загуби“, добавя той.
„Ако данъкът бъде въведен, това ще засегне не само банковите услуги и сегменти като класическата търговия, но и управлението на активи, включително хедж фондовете и високочестотната търговия. Всички тези бизнеси са много подвижни, така че могат да се прехвърлят бързо в друга държава. В един от възможните сценарии те могат да се прехвърлят в Швейцария и да подсилят допълнително финансовия ѝ сектор“, заяви Кристиян Казал, който оглавява отдела за консултации на филиала на McKinsey and Company в Цюрих.
През миналата година предложение за проучване на евентуално участие на Швейцария в данъка върху транзакциите на ЕС бе отхвърлено в една от камарите на швейцарския парламент.
Нещата обаче може да не се окажат толкова прости. В държава, където банковият сектор е значително по-голям от брутния ѝ вътрешен продукт, банките определят голяма част от политиката, както и общественото съзнание. Не само защото финансират политическите кампании – те просто са прекалено големи, за да бъдат пренебрегвани. Преди финансовата криза две от големите швейцарски банки - Credit Suisse Group AG и UBS AG, разполагаха с 90% от капитала на целия банков сектор в страната.
Този модел обаче може да не издържи още дълго време. Очаква се правителството да осъществи мащабни промени в изискванията за капиталова адекватност за някои от системно важните банки. А като се има предвид неумолимият натиск от САЩ и ЕС за либерализиране на обмена на информация за данъчните бегълци, Светият Граал на швейцарското банкиране – запазването на тайните – също е под натиск.