Времето на Германия като ковчежник на еврозоната изтича

Като една от най-големите и успешни икономики в еврозоната в последните години Германия се натовари с бремето да подпомага спасяването на по-проблемните държави от валутния съюз, пише CNBC.

Това обаче може да трае още само няколко години, тъй като застаряващото население на страната ще изисква грижи, твърди пред медията Норберт Валтер, почетен главен икономист на Deutsche Bank и управляващ директор на Walter & Daughters Consulting.

“Германия е смятана за вечния ковчежник на Европа, макар че вероятно тя ще бъде в това положение само още около 3-4 години. След това тази помощ ще трябва да идва от други източници и това не се разбира като цяло от германските данъкоплатци и международната общност“, каза Валтер.

Германската статистическа агенция Destatis прогнозира, че към 2060 г. една трета от населението ще бъде в пенсионна възраст, като броят на хората над 80 г. и броят на тези под 20 години ще бъде почти равен.

В Германия нивото на раждаемост е най-ниското в Европа с едва 8,3 бебета на 1 000 души, докато страдаща Ирландия е с 16,5 бебета на 1 000 души.

Валтер смята, че до 10 години Германия ще се изправи пред „проблема на бедността на стари години“. „В онзи момент Германия няма да разполага с особено големи спестявания. Тя ще изглежда като Япония днес, с ниво на спестявания, близко до нулата. Днешните излишъци по текущата сметка ще са се стопили“, твърди той.

„Не разполагаме с достатъчно финансирани пенсионно осигуряване или система на здравеопазване“, добавя Валтер.

Япония има най-високото съотношение на дълг към брутен вътрешен продукт в развитите страни – над 220% по данни на Международния валутен фонд. Нейният дълг обаче в огромната си част е собственост на жителите на страната, което означава, че разходите по изплащането му са по-ниски.

Валтер съветва инвеститорите да избягват дългосрочните държавни облигации и да диверсифицират настоящото си валутно портфолио заради несигурността в САЩ и Европа.

Той намира за „много неудачна“ перспективата за допълнително вливане на ликвидност в САЩ и препоръчва покупки на суровини и недвижими имоти, както и на дребни и средни предприятия с добър бизнес модел.

Според него пазарът трябва да прави по-голяма разлика между периферните икономики в еврозоната. „Например Италия е богата страна, която може да изплати дълга си. В Испания балонът в сектора за недвижимите имоти е също толкова раздут, колкото и в САЩ, и ще свие строителния сектор за десетилетие“, убеден е Валтер.

„Разпространението на кризата е реално следствие защото спекулантите не желаят да инвестират много в проучване, за да диференцират европейските държави“, добавя той.