Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги смята, че на Гърция няма да се наложи да принуждава кредиторите да участват в „подстригването“ на дълга. Въпреки че искането за намаляване на вземанията бе увеличено, той очаква доброволно съгласие. В интервю за германския Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) Драги все пак добавя, че като сила за натиск при „определени условия“ може да се ползват специални клаузи с обратно действие (CAC).
Драги пояснява изрично, че ЕЦБ няма да приема лесно гръцки облигации като обезпечение, ако рейтинговите агенции снабдят страната след „подстригването“ с рейтинг Selective Default (статут за временна невъзможност за плащане).
Като временно решение тогава спасителният фонд EFSF можел да отпусне допълнително средства на стойност 35 млрд. евро, за да може ЕЦБ и централните банки на страните-членки на еврозоната да продължат да купуват гръцки облигации.
„Ние не сме на МВФ на Европа. Нашият приоритет е да поддържаме ценовата стабилност в еврозоната", допълни президентът на ЕЦБ. Той също така пояснява, че не вярва да се стигне до разхлабване на правилата за обезпечение.
Същевременно Драги призова политиците в Атина, предвид на предстоящите избори, стриктно и правилно да изпълняват договорената с Тройката от ЕЦБ, МВФ и ЕС спестовна програма.
„От решаващо значение е новото правителство да се отнася отговорно към програмата, както старата“. Същевременно той защити въвеждането на блокирана сметка за гръцкия държавен дълг: „Когато се организира една толкова голяма субсидия, имаме нужда от солидна гаранция, за да се съхрани риска на възможно най-ниско ниво“.