Гръцкото правителство има нелеката задача да приеме дълъг списък от реформи, поставени като условие от международните кредитори, преди края на февруари, за да получи пакета от 130 млрд. евро, договорен рано сутринта във вторник, след месеци на мъчителни преговори, пише Financial Times.
Тежките условия и краткият срок за тяхното изпълнение илюстрират тоталната липса на доверие между Гърция и институционалните кредитори на страната – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ).
Атина не успя да спази условията, договорени при отпускането на предишния спасителен пакет за страната в размер на 110 млрд. евро през май 2010 г.
Последните искания включват дузина „приоритетни действия“, които Гърция трябва да предприеме като условие за получаването на спасителния пакет. Те варират от уволнението на данъчни служители с незадоволителни резултати при изпълнението на задълженията си, до приемане на закон за либерализирането на трудовите гилдии, мерки срещу корупцията и продажбата на поне две големи, контролирани от държавата предприятия, до началото на юни.
Гърция разполага с една седмица, за да приеме тези и други непопулярни мерки, които ще й позволят да размрази средствата и да избегне хаотичен фалит през март. В противен случай страната ще бъде изгонена от еврозоната, а фалитът й може да предизвика нова финансова криза в региона.
Гърция постигна сделка с частните си кредитори, които се съгласиха да отпишат 53% от дълговете на страната. В същото време Европейският съюз (ЕС) и Международният валутен фонд (МВФ) получават безпрецедентно право за надзор върху гръцките финанси, както и възможността да гарантират плащанията към кредиторите чрез автономна сметка към гръцкия бюджет.
Въпреки че, гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос изрази оптимизъм и призова сънародниците си да се споразумеят за нов обществен договор, анализаторите се съмняват в успеха на спасителната програма.
Според изтекла в медиите информация, в конфиденциален доклад официални представители на Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) прогнозират, че през 2020 г. тежестта на гръцкия дълг ще достигне 160% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП) вместо заложените в споразумението 120,5%.
„Смятате ли, че някой наистина вярва в калкулациите, според които гръцкият дълг може да стане устойчив?“, пита се Андрю Болс, директор на операциите за Европа на Pacific Investment Management Company, най-големият облигационен фонд в света.