Превръща ли се ЕЦБ в привилегирован кредитор?

Икономисти се опасяват, че обмяната на гръцките облигации, които Европейската централна банка (ЕЦБ) извърши в петък, може да навреди на други европейски страни, изпаднали в криза. В петък ЕЦБ в изненадваща акция замени своите гръцки облигации с нови облигации при същите условия, но с нов идентификационен номер.

Чрез сделката за замяна на облигации ЕЦБ избягва риска от загуба, ако Гърция принуди старите си кредитори чрез законни средства да участват в преструктурирането на дълга. Според настоящите планове намаляването на дълга ще бъде на доброволен принцип. Ако няма достатъчно желаещи кредитори да участват обаче Атина може да ги принуди да участват чрез последваща промяна в условията на заема, пише германският икономически ежедневник Handelsblatt.

Принудителното участие може да бъде наложено чрез специфични клаузи с обратно действие. Тогава, в зависимост от формулировката, 50% от собствениците на облигации трябва да гласуват за намаляване на вземанията, за да принудят всички собственици да участват.

Чрез сделката с облигациите си ЕЦБ се подсигурява срещу подобен вариант и получава особен статут. При евентуално "подстригване" гръцките й облигации ще останат в отделна група.

Много икономисти смятат, че този специален статут е проблематичен. Все пак ЕЦБ притежава много облигации и на други, засегнати от еврокризата страни. Ако ЕЦБ има привилегирован статут при гръцки облигации в сравнение с други кредитори, то инвеститорите могат да очакват това да се случи и при облигации на други държави.

„Мисля, че тази акция ще доведе до това, в бъдеще пазарът да гледа на ЕЦБ като на привилегирован кредитор, подобно на МВФ", заяви главният икономист на Deutsche Bank Томас Майер. „Така ще имаме три институции, които имат този статут: МВФ, ЕЦБ и бъдещият ESM“. Това ще повиши рисковите премии за страни, които ще получават кредити от тези институции.

И директорът на брюкселския изследователски институт Center for European Policy Studies Даниел Грос критикува сделката. „ЕЦБ направи от чисто правни опасения една огромна грешка". Той се опасява, че това би могло да има отрицателни ефекти върху други държави от еврозоната, изпаднали в криза.

„Ситуацията сега е трудна, особено за Португалия“, казва Грос. „Недоверието на пазарите към облигации от периферните страни ще нарасне отново. Португалците така ще останат почти напълно откъснати от пазарите на облигации", заяви още Грос.

За гръцкото правителство подобряването на статута на ЕЦБ в случай на принудително „подстригване“ на дълга представлява юридическа опасност. При нарушение на принципа на равно третиране в условията по заема, инвеститорите може да направят облигациите си незабавно платими, дори и тези с по-дълъг матуритет. Дали размяната на облигациите на ЕЦБ при непроменени условия е достатъчна, за да се предотвратят възможните искове при неравно третиране, е спорен въпрос.

Принципът на равнопоставено третиране е залегнал в директива на ЕС, която е приложена по различен начин в националните законодателства. „Ако инвеститорите искат да се позоват на принципа на равно третиране, ще трябва да подадат искове пред гръцките съдилища", казва Хендрик Хааф, адвокат по въпросите на капиталовите пазари в кантората Hengeler Müller във Франкфурт. Експертът смята, че замяната на облигациите на ЕЦБ е достатъчна, за да отблъсне евентуалните искове за дискриминация.

Въпреки замяната обаче продължават спекулациите за участието на ЕЦБ във втория спасителен пакет за Гърция. Целта му е да се намали делът на държавния дълг до 2020 г. на 120% от брутния вътрешен продукт (БВП). Според сегашните изчисления обаче той ще е 130% от БВП.