Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви, че 2012 г. ще бъде „много по-добра“ година за еврозоната, тъй като правителствата продължават с фискалните реформи, а ползите от предоставените от ЕЦБ безпрецедентни, изключително евтини 3-годишни заеми ще станат по-очевидни, пише Bloomberg.
„Уверен съм, че през 2012 г. еврото ще е в по-добра форма, защото виждам прогрес в решаването на двата основни проблема, довели до сегашната ситуация - липсата на фискална дисциплина и необходимостта от структурни реформи“, заяви Драги след приключилата в четвъртък среща на централните банкери в Абу Даби. „Виждам, че и към двата проблема се подхожда решително и с реализъм в много европейски страни“.
През януари доверието на инвеститорите в Германия, най-голямата европейска икономика, отбеляза рекорден ръст. Положителните данни отразяват оптимизма, породен от обещания от европейските лидери фискален съюз, както и от заемите на централната банка, наводнили пазара с рекордно количество кеш.
Драги отбелязва, че отпуснатите от ЕЦБ заеми са предотвратили „сериозна кредитна криза“ и допълва, че през следващите месеци ползите ще станат още по-осезаеми.
"Започваме да усещаме ползите от мерките“, казва Драги. „Някои вътрешно банкови пазари отново се съживяват, а доходността по облигациите на много европейски страни отбелязва драматичен спад. Това което наблюдаваме е окуражаващо“, допълва той.
Признаците за оздравяване на икономиката позволиха на ЕЦБ да оцени въздействието на приложените до този момент мерки, включително понижаването на основния лихвен процент в еврозоната до рекордно ниския 1%, продължаващото изкупуване на правителствени облигации и неограниченото кредитиране за банките.
„Въпреки че търсенето за втората серия 3-годишни заеми на ЕЦБ може да не покрие обявените през декември 489 млрд. евро, то все пак ще бъде много високо“, посочва Драги. Заемите ще бъдат предложени на 28 февруари.
Все още обаче съществуват „значителни рискове“ за икономическия растеж, допълва Драги. На въпрос дали ЕЦБ ще понижи основния лихвен процент допълнително, той изтъкна, че централната банка „никога не се ангажира с обещания“.