Паритетът с долара може да е последният шанс на еврото

Възстановяване на икономическия растеж

През 1992 година, когато прекрати участието си в Европейския валутен механизъм (ЕВМ), Италия направи подобно фискално орязване. То бе съпътствано от обезценяване на лирата с 20%, което ограничи щетите за икономиката. През следващите три години Италия регистрираше годишен икономически растеж от средно 1,4%.

Разбира се, страната трябва да направи много повече, за да стане икономиката й по-конкурентна и да намали дълговото си бреме. Всяка реформа - либерализиране на трудовия и стоковия пазар, функционираща съдебна система и по-добър административен апарат - обаче ще изисква дълго време, за да даде ефект, дори да бъде направена веднага. Това означава, че тя ще започне прекалено късно, за да бъде избегната една рецесия, която така или иначе вече започна и по всяка вероятност ще е много по-сурова от официалните прогнози.

Не за първи път опасенията от евентуално изпадане на страна от еврозоната в неплатежоспособност отслабват единната валута.

Подобно нещо се случи в разгара на гръцката криза: за едва няколко месеца (от ноември 2009 до май 2010 г.) еврото поевтиня с 22% спрямо долара. Както отбелязахме по онова време, една по-слаба единна валута бе необходима, за да помогне на Гърция, в добавка към финансовата консолидация, да избегне дълбоката рецесия. Това щеше да е полезно, тъй като, както в случая с Италия, над 50% от гръцкия износ отива извън еврозоната.

Натискът върху еврото обаче бързо отслабна, тъй като пазарите стигнаха до заключението, че Гърция не е достатъчно голяма, за да повали валутния съюз. Те разбраха, че ако еврото възстанови загубената си стойност, то Гърция може и да се сгромоляса, но единната валута ще оцелее. За по-малко от година еврото възстанови изцяло позициите, които бе загубило.

Същите сметки не важат за Италия. Пазарите разбират, че евентуалният провал на предприетата от правителството в Рим фискална консолидация вероятно ще означава край на единната валута. По-малко ясно е дали те разбират, че едно слабо евро ще увенчае консолидацията с успех и ще спаси единната валута.

Едно бързо обезценяване ще донесе на инвеститорите допълнителна печалба от увеличената доходност на деноминираните в евро дългове, която ще улесни преструктурирането на облигации на голяма стойност, чийто падеж ще настъпи в скоро време: облигации на европейски банки за около 200 млрд. евро (253 млрд. долара) през първото тримесечие на тази година, в добавка към рефинансирането на държавни облигации за огромни суми.