Ретроспекция на европейската дългова криза

На 26 и 27 октомври ЕС проведе 14-тата си антикризисна среща в рамките на 21 месеца. След 10-часови разговори лидерите на ЕС се съгласяват да предоставят гаранции, чрез които да насърчат инвеститорите да подкрепят временния спасителен фонд за еврозоната. Очакванията след срещата са, че по този начин фондът ще бъде разширен до 1 трлн евро.

Освен това с кредиторите на Гърция е постигнато споразумение да отпишат 50% от стойността на гръцките облигации, които притежават.

За европейските банки е договорено до края на юни 2012 г. да наберат 106 млрд. евро свеж капитал, а за втория спасителен план за Гърция - да бъде разширен до 130 млрд. евро.

На 31 октомври Папандреу шокира пазарите, европейските политици и гръцките парламентаристи, като призова за референдум за спасителното споразумение за Гърция.

На същия ден MF Global Holdings Inc. обявява фалит след несполучливи инвестиции в ДЦК.

На 1 ноември фондовите и облигационните пазари по цял свят се сринаха поради опасенията, че евентуален неуспешен референдум ще доведе Гъция до хаотичен фалит. Доходността по 2-годишните гръцки облигации се повишава до рекордните 84,7%.

В същия ден Драги поема управлението на ЕЦБ от Трише.

На 2 ноември европейските лидери замразяват траншовете по спасителния пакет за Гърция, изтъквайки, че много скоро страната трябва да реши дали иска да остане в еврозоната.

Ултиматумът е в разрес с клаузите на Маастрихтския договор, според които членството във валутния съюз е „необратимо”.

На 3 ноември Папандреу се отказва от идеята за референдум, а Драги неочаквано понижава основната лихва на ЕЦБ до 1,25% още на първата среща на банката, която ръководи.

На 4 ноември на среща на страните от Г-20, проведена в Кан (на френската Ривиера), световните лидери не успяват да се договорят за предоставянето на допълнителни средства на Международния валутен фонд (МВФ), които да бъдат използвани за потушаване на европейската дългова криза.

На 6 ноември Папандреу подава оставка, отваряйки пътя за съставянето на експертно правителство на националното единство.

На 8 ноември Брлускони също се съгласява да подаде оставка, след като парламентът на страната гласува договорените с европейските лидери допълнителни мерки за бюджетни икономии. Това се случва след като италианският премиер губи парламентарното си мнозинство, а доходността по облигациите на страните от периферията на еврозоната достигат нови рекордни нива.

На 9 ноември доходността по 10-годишните италиански облигации за първи път достига 7%.

На 11 ноември Лукас Пападимос, бивш вицепрезидент на ЕЦБ, се заклева като новия премиер на Гърция.

На 12 ноември Берлускони подава оставка, след като италианските законодатели приемат нови мерки за бюджетни икономии. За премиер на страната е избран бившият европейски комисар Марио Монти.

На 30 ноември ЕЦБ и централните банки на Япония, Швейцария, Великобритания и Канада, по инициатива на Фед, понижават цената за финансиране на търговските банки в долари.

На 1 декември Драги призова за „нов фискален съюз” в ЕС, като намеква, че в замяна ЕЦБ може да направи повече за намирането на изход от кризата.

На 4 декември кабинетът на Монти одобрява допълнителни бюджетни икономии за 30 млрд. евро.

На 5 декември S&P поставя рейтингите на Германия, Франция и още 13 страни от еврозоната под наблюдение за евентуално понижение.

На 8 декември ЕЦБ понижава основния си лихвен процент до 1% и предлага на банките неограничени 3-годишни заеми. ЕЦБ облекчава още повече и правилата за обезпечаване на предоставяните от институцията кредити.

На 9 декември, след преговори продължили цяла нощ, лидерите на ЕС се договорят за създаването на фискален съюз. Единствената страна, която не подкрепя идеята е Великобритания.

Европейските правителства се споразумяват да предоставят и допълнителни 200 млрд. евро за разширяването на спасителния фонд за еврозоната, да затегнат допълнително правилата за бюджетна дисциплина и да ускорят старта на постоянния механизъм за стабилност (ESM), като го изместят с една година по-рано за средата на 2012 г.

Драги привества решенията без обаче да даде знак, че ЕЦБ възнамерява да разширява програмата си за изкупуване на облигации.