Ретроспекция на европейската дългова криза

На 14 януари 2011 г. Fitch е последната рейтингова агенция, която понижава рейтинга на Гърция до „junk”.

На срещата си на 11 март лидерите на ЕС се договарят да разширят мандата на EFSF като позволят на фонда да изкупува облигации на първичния пазар. Договорено е и понижаване на лихвите и удължаване на матуритета на спасителните заеми за Гърция

На 21 същия месец финансовите министри на ЕС се договарят постояният спасителен механизъм за еврозоната (ESM), който трябва да бъде стартиран през 2013 г., да разполага с 500 млрд. евро. А 25 март обаче, по настояване на Германия лидерите на ЕС понижават стартовия капитал на ESM.

На 6 април португалският премиер Жозе Сократеш иска финансова помощ от ЕС, изтъквайки, че е „опитал всичко”, за да избегне това.

На 17 април крайно дясната популистка Партия на истинските финландци, която се противопоставя на предоставянето на спасителни пакети за задлъжнелите страни, печели 19% на парламентарните избори.

На 6 май финансовите министри на Испания, Франция, Германия и Италия провеждат в Люксембург тайна среща, която предизвиква коментари в пресата, че Гърция е на път да бъде изгонена от еврозоната.

На 16 май Португалия получава спасителен пакет в размер на 78 млрд. евро, а Юрген Щарк, член на борда на директорите на ЕЦБ предупреждава, че евентуалното преструктуриране на гръцкия дълг ще е катастрофа, която ще унищожи гръцките банки. Неговият колега Бини Смаги заявява, че между мекото и твърдото преструктуриране разлика няма.

На 17 май финансовите министри на ЕС за първи път предлагат провеждането на разговори с кредиторите на Гърция за разсрочване на графика на плащанията по задълженията на Атина.

На 24 май Кристиан Нойер, член на управителния съвет на ЕЦБ, посочва, че преструктурирането на гръцкия дълг ще бъде „нещо ужасно”.

На 7 юни Европейският валутен комисар Оли Рен заявява, че юни може да се окаже „началото на края” на кризата. На 13 юни S&P понижава рейтинга на Гърция до ССС – най-ниската правителствена оценка в света.

На 30 юни гръцкият парламент одобрява мерки, предвиждащи бюджетни икономии в размер на 78 млрд. евро, имащи за цел понижаване на бюджетния дефицит на страната до 1% от БВП през 2015 г. Мерките включват програма за разпродажба на държавни активи в размер на 50 млрд. евро.

В същия ден кабинетът на италианския премиер Силвио Берлускони одобрява бюджетни икономии за 47 млрд. евро, целящи балансирането на италианския бюджет през 2014 г.