На 15 септември 2008 г. Lehman Brothers обявява фалит, предизвиквайки глобална борсова паника.
На 30 септември същата година Ирландия гарантира всички депозити в банките си. Доходността по 10-годишните ирландски ДЦК е 4,59%.
На 14 януари 2009 г. S&P понижава кредитния рейтинг на Гърция до А- от А. Рейтинговата агенция се позовава на влошаващото се финансово състояние на Атина, на фона на глобалното икономическо забавяне. На следващия ден доходността по 10-годишните гръцки ДЦК се повишава до 5,43%
На 15 януари Ирландия национализира Anglo Irish Bank.
На 19 януари S&P понижава рейтинга на Испания до АА+ от ААА.
На 6 май испанският финансов министър Елена Салгадо вижда „зелени кълнове” в испанската икономика. Доходността по 10-годишните испански облигации е 3,93%.
След парламентарни избори на 4 октомври Георгиос Папандреу и гръцката социалистическа партия ПАСОК постигат съкрушителна победа над дясноцентристката Нова демокрация, с обещания за увеличаване на социалните разходи и заплатите.
На 20 октомври новият гръцки финансов министър Папаконстантину обявява, че бюджетният дефицит за 2009 г. ще достигне 12,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – над два пъти повече от предишната правителствена прогноза. Доходността по 10-годишните гръцки ДЦК е 4,58%.
На 16 декември S&P понижава рейтинга на Гърция до ВВВ+ от А-, третото най-ниско инвестиционно ниво.
През януари 2010 г. гръцкото правителство приема 3-годишен план за понижаване на бюджетния си дефицит до нивата, заложени в Пакта за стабилност. Тогавашният президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише заявява, че банката няма да оказва специална помощ на Атина, а Папаконстантину изтъква, че страната му няма да има нужда от външна финансова помощ.
На 21 януари доходността по 10-годишните гръцки облигации достига 6,248%.
На 29 януари европейският комисар Хоакин Алмуня заявява в Давос, че за Гърция не съществува „план Б”. „Гърция няма да фалира. В еврозоната фалити не съществуват”, допълва той.
На 11 февруари лидерите на ЕС провеждат първото си извънредно заседание, посветено на Гърция. Те се договарят „да предприемат решителни и координирани действия”, за да гарантират стабилността на еврозоната, но не навлизат в конкретни детайли как точно възнамеряват да постигнат това.
Четири дни по-късно Папаконстантину признава: „На практика се опитваме да променим курса на Титаник. Хората мислят, че се намираме в ужасна каша. Това наистина е така.”
През март европейските лидери започват да разработват план за предоставянето на финансова помощ за Гърция, а S&P потвърждава ВВВ+ рейтинга на страната и прекратява наблюдението за евентуално допълнително понижение на гръцкия кредитен рейтинг.
На 24 март Fitch понижава кредитния рейтинг на Португалия до АА-. Ден по-късно Трише заявява, че ЕЦБ ще продължи да приема като обезпечение облигации с рейтинг ВВВ-.
На 30 март Ирландия съобщава, че банките в страната се нуждаят от 31,8 млрд. евро свеж капитал.
На 8 април доходността по 10 годишните гръцки облигации достига 7,4%.
На 22 април ЕС ревизира оценката си за дефицита на Гърция за 2009 г. до 13,6% от БВП, докато дефицитът на Ирландия за същата година е ревизиран до 14,3%.
Moody’s понижава рейтинга на Гърция с една степен до А3.
На 27 април S&P е първата рейтингова агенция, която понижава оценката си за гръцките облигации до „junk”. В същия ден агенцията понижава рейтинга на Португалия до А-.
На следващия ден S&P понижава и рейтинга на Испания за втори път от януари 2009 г., а еврото се обезценява до едногодишно дъно от 1,3115 долара.
На 2 май еврозоната договаря спасителен пакет за Гърция в размер на 110 млрд. евро. На следващия ден ЕЦБ обявява, че ще приема гръцки облигации като обезпечение, независимо от рейтинга им. На 7 май доходността по 10-годишните гръцки облигации достига 12%.
На 9 и 10 май, след 14-часово заседание, финансовите министри на страните от ЕС се договарят за създаването на спасителен механизъм за нуждаещи се страни в размер на 750 млрд. евро, а ЕЦБ обявява, че ще изкупува ДЦК на страни от еврозоната.
Срещата води до създаването и на временния Европейски фонд за финансова стабиилност (EFSF) в размер на 440 млрд. евро.
На 10 май партията на Меркел претърпява историческо поражение на избори в една от най-населените германски провинции и това води до загуба на мнозинство в горната камера на парламента. Президентът на Bundesbank Аксел Вебер публично критикува изкупуването на ДЦК от ЕЦБ.
На 23 юли Европеският банков регулатор публикува резултати от стрестестове, според които едва 7 от 91 европейски банки се нуждаят от допълнително финансиране.
На 30 септември Ирландия се готви да поеме контрола и върху Allied Irish Banks Plc, и предоставя допълнителни средства на Anglo Irish Bank Corp. Moody’s понижава рейтинга на Испания до Аа1 от ААА.
На 18 октомври след среща на Меркел и Саркози, Франция се съгласява, че частните инвеститори трябва да участват в спасителния план за еврозоната. Меркел призовава за създаването на постоянен спасителен механизъм за еврозоната през 2013 г.
На 4 ноември Трише предупреждава, че ако инвеститорите бъдат принудени да участват в спасителни планове, това би повишило цената на кредитирането.
В опит да успокоят пазарите, на 12 ноември финансовите министри на Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания обещават, че евентуално участие на частния сектор няма да включва преструктуриране на дългове и че няма да бъде обсъждано преди 2013 г.
На 14 ноември ирландският министър на икономиката заявява, че Ирландия не се нуждае от спасителен план. На 21 ноември Ирландия обяви, че ще поиска външна помощ. На 23 ноември S&P понижава ирландския кредитен рейтинг до А от АА-. На 28 ноември Ирландия получава спасителен пакет за 85 млрд. евро.
преди 12 години Кризите са периодично повтарящи си явления в световната икономика, следователно в една или друга степен те са предвидими. Обясненията за тях обикновено се свързват с ролята на държавата, с пазара, но много малко внимание се обръща на манипулирането на пазара и механизмите за това. Не е задължително човек да е специалист, за да разбере, че банките са криминални институции, чиято задача не е подобряване на екзистенцията, а точно обратното - перманентно забогатяване чрез финансови далавери и ограбване на човечеството и най-вече данъкоплатците. Както казва г-н Гайслер в книгата си "Ou Topos" - банките водят жестока война срещу средната класа... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години 1+ Точен и изчерпателн си в две думи . Всичко останало са спекулации. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Особено важната причина за европейската дългова криза е конкретна държавна финансова грешка, поради която се ползва начин на държавно финансово управление (ДФУ), което е негодно за евро и поради тази причина се развиват диспропорции и (за достатъчно време) криза.Ликвидирането на този държавен финансов недъг, който подсигурява сегашната европейска стопанска криза може успешно да се осъществи чрез усъвършенстване на съответно ДФУ, след което същото вече да е ГОДНО за стопанство с евро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Финансовите трудности на една държава не са проблем на еврото а на съответната държавата и нейните кредитори.Проблемите на еврото са породени от политиката на страните-кредиторки на задлъжнелите държави да прехвърлят дълга върху всички страни от ЕЗ чрез неограничено изкупуване на проблемни облигации от ЕЦБ, а чрез МВФ и върху останалите страни от ЕС.Така загубите на основните кредитори ще бъдат редуцирани, за сметка на отслабване на еврото и превръщане на ЕЦБ в държател на облигации със стойността на амбалажна хартия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Мисля, че точно невъзможността на дадена държава ат Еврозоната да плаща дълговете си е основен проблем на еврото. Защо? - Липсата на евро в бюджета на дадената страна неминуемо води до безредици, което се решава по два начина: 1. потъпкване на демокрацията или 2. печатане на пари - Евро /девалвация/. Когато затруднените страни са повече от една нещата изглеждат още по-зле. Политиците навярно ще изберат вариант 2, защото пазарите не обичат валутата на страни с размирици и погазена демокрация. Ето защо на Еврото му предстои труден път надолу. След това и на долара. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ще напечат евра , ще ги похарчат за ДЦК и държавите ще харчат тези пари и това може да окаже влияние единственно като понижи стойността на еврото. Не могат да привлекат , като купувачи на ДЦК външни страни..напротив на тях трябва да им стане след тази стъпка съвършенно ясно , че трябма да бягат от тези книги които се търгуват на модифициран - несвободен вече пазар , пазар на който продавача се преправя и се явява като купувач на книгите на висока цена , цената не е реална вече.Измамата не е решила никога , нито един проблем и нейното действие е строго краткосрочно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Това че отделни страни от ЕЗ са закъсали не е причина за кризата на еврото.Истината е че опитите да се плащат с с чужди пари дълговете им води до разпад на ЕЗ и единната валута.Във всеки случай това че държава ползваща еврото не е в състояние да си плаща дълговете не може да причини никакъв проблем на самата валута.Невъзможността от девалвация на национална валута причинява проблеми на самата държава но не и на общата валута. отговор Сигнализирай за неуместен коментар