Разпродажбата на държавни дългови книжа остава на стабилно ниво в рамките на годината, тъй като банките се опитват да намалят инвестиционния риск. Но тя изглежда нараства, когато през лятото стана ясно, че ЕВА ще принуди банките да оценяват държавните облигации по пазарната им стойност, което би намалило собствения им капитал.
Колкото по-свита е експозицията на една банка към проблемните 5 държави, толкова по-малко може да намалее собственият й капитал заради изискванията на ЕВА. Някои анализатори обаче в момента смятат, че тенденцията за продажба на тези дългови книжа може да се обърне.
Решението на Европейската централна банка от четвъртък за удължаване на срока, за който отпуска кредити на търговските банки от една на три години, заедно с облекчените капиталови изисквания, може да осигури на кредитните институции благоприятна възможност да се върнат към закупуването на държавен дълг, или поне европейските лидери смятат така.
„Италианските банки ще могат да заемат при 1% лихва, докато Италия заема при 6-7%. Не е нужно да си финансов специалист, за да разбереш, че Италия ще може да помоли италианските банки да финансират част от държавния дълг при доста по-ниски лихвени нива“, твърди френският президент Никола Саркози.
Финансови експерти обаче се питат дали банките ще бъдат изкушени от разликата между ниските лихви, по които ще получават кредити от ЕЦБ и доходността по държавните облигации, както го описва Саркози, както и дали последните са желани изобщо.
„Това не е целесъобразна стратегия нито за банките, нито за държавите. Хората ще се запитат колко дълго ще се позволява да продължи това“, заяви Сони Капур от неправителствената организация Re-Define. „По този начин засилвате връзката между банките и държавите, която се доказа като опасна в настоящата криза. Дори и да е полезно в краткосрочен план, то ще увеличи сериозно уязвимостта на бъдещи сътресения както на банките, така и на държавите“, смята той.
Според него търговията може да бъде съживена чрез друго решение, направено на срещата на високо равнище на лидерите на държавите-членки на ЕС: да се изключи възможността за „участие на частния сектор“ или да се приложи орязване на суми по отношение на притежателите на държавни облигации на страни, които продължават да получават спасителна помощ, както се случи с Гърция.
Политиката на ЕЦБ в миналото даваше възможност на банките да купуват съкровищни бонове със заеми от нея с продължителност до 1 година. Удължаването на срока по кредитите до 3 години обаче ще облекчи банките при закупуване и на държавни облигации.