Източна Европа има защо да се страхува от оттеглянето на западните банки

Изправени пред перспективата за анемичен растеж в развития свят и по-високи капиталови изисквания, наложени от банковите регулатори, логично е финансовите институции да се фокусират върху развиващите се пазари.

Точно обратното, пише Financial Times. Да вземем като за начало Китай. Миналата седмица Goldman Sachs, която едва ли бихте определили като компания със сериозни проблеми, съобщи, че иска да продаде акции за 1,5 млрд. долара от своя дял в Industrial & Commercial Bank of China.

В краткосрочен план подобна стратегия наистина изглежда примамливо. Западните институции се отървават от обезценяващите се акции на китайските банки и в същото време освобождават така необходимите средства за покриване на новите капиталови изисквания.

Да държите подобни суми блокирани в акции е нежелателна перспектива в светлината на новите капиталови регулации. Още по-лошо, дяловете в китайските банки не предоставиха възможностите за бизнес, за които някои западни банкери мечтаеха. Причината е, че китайската държава е основен акционер във всички местни банки.

Оттеглянето от най-големия световен пазар все пак изглежда странно, когато перспективите за бизнес в останалата част на света са толкова сиви.

Подобна тенденция, макар и не толкова изявена, се наблюдава и в други развиващи се страни, като Бразилия например. Тук, разбира се, липсват опасенията, че страната се опитва да контролира достъпа до пазара.

Въпреки това HSBC се опитва да продаде бразилското си подразделение за потребителско банкиране, като част от глобална стратегия за свиване на мрежата си за банкиране на дребно, а Royal Bank of Scotland свива инвестиционното си банкиране. Единствената  банка, която се опитва да разшири дейността си в Бразилия е JPMorgan.

Все пак Бразилия е една от малкото страни в света, където банките все още генерират типичните отпреди кризата нива на възвращаемост на собствения капитал от 25% или повече.

Основното оправдание на банкерите е регулаторният натиск за повишаване на капиталовата адекватност. Никъде обаче този натиск не е по-голям, отколкото в Европа, където институциите не само, че трябва да отговорят на новите изискванията за капиталова адекватност, договорени според Basel III до 2019 г., но до края на юни 2012 г. трябва да се съобразят с дори още по-строги изисквания, наложени от европейския банков регулатор (EBA).