Страните от зоната ще увеличат натиска си над двете страни за въвеждане на спестовни мерки и реформи, за да се предотврати нова ескалация на дълговата криза. Без съгласието на опозицията за мерките Гърция няма да получи нови кредити от спасителния пакет. Затова и още няма решение за размразяването на следващия транш за 8 млрд. евро, заяви ръководителят на еврозоната Жан-Клод Юнкер.
Доскоро се смяташе, че Гърция ще фалира до средата на ноември, ако не й се изплатят парите. Сега обаче е взето решение милиардите да бъдат изплатени едва в средата на декември, като еврозоната ще има време да упражни допълнителен натиск над властите в Атина. Досега те се колебаят в прилагането на реформисткия пакет.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле и австрийският му колега Мария Фектер междувременно поискаха обвързващото съгласие на всички партии в гръцкия парламент. „Едва, когато видим тази сигурност на всички политически сили в Гърция, следващият транш ще може да бъде изплатен“, е заявила Фектер.
Само с обещания няма да се измъкне и Италия. Третата по големина икономика в еврозоната трябва да изпълни цените си за спестявания и да не протака реформите, заяви комисарят по валутните въпроси Оли Рен. Премиерът Силвио Берлускони се е съгласил на мониторинг от страна на Международният валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС). Двете организации ще инспектират прогреса на страната при провеждането на дълго отлаганите реформи в пенсионното осигуряване, трудовия пазар и приватизацията, съобщава високопоставен източник от ЕС.
Дали обаче Рим ще изпълни условията, е под въпрос, защото и там е възможно да се стигне до правителствена криза и предсрочни избори. Финансовият министър на Люксембург Люк Фриден заяви, че трябва да бъде предотвратен сценарий, в който „Италия се превръща във втора Гърция“. „Италия е неделима и важна част от Европа, но не може да живеем само с обещания. Прилагането на решенията е единственото, от което имаме нужда“, е заявил той.
Спасителен пакет и за Италия с нейния огромен дълг би пренатоварил европейския спасителен фонд. Финансовите министри на еврозоната пък искат да гласуват новите правила за фонда и новата сума в размер на до 1 трлн. евро още преди края на месеца.
По време на срещата на Г 20 през миналата седмица обаче нито една трета страна не заяви изрично, че ще участва в специалния фонд. Днес Русия само намекна за такава възможност. Участието на МВФ също е под въпрос, след като Германия е против преразглеждането на специалните права за тираж на страните от еврозоната.