Очевидно е, че колкото повече стават наличните за акцията средства, толкова повече ще се покачва и политическият натиск тези пари да се използват. Така например дори и малък спред за кредитите на някоя страна може да бъде достатъчен, за да се изисква интервенция на фонда. Няма да бъде изненада, ако самият вече значително увеличен фонд скоро бъде разглеждан като недостатъчен заради нарасналото му използване.
От друга страна обаче политиците не се осмеляват по разбираеми причини да се появят открито пред обществото и парламентите с предложение за ново увеличение на средствата.
Значи става въпрос за „повдигане“ - с малко или повече фантазийни конструкции от тези 440 млрд. евро да се създаде значително по-голяма и готова за ползване маса, пише Исинг. При това фантазията не познава никакви граници. Така се стигна до искането на политиците за все по-голямо участие на частния сектор в потушаването на съприченинената и от него криза. От всички предложения идеята за отказ от рейтинга ААА на емисиите на EFSF изглежда най-малко опасна.
За всички останали предложения е валидно твърдението, че увеличават отговорността, а с това и риска за държавите-членки. Това важи особено силно за Германия, която като най-голяма европейска икономика и държава с най-добър кредитен рейтинг, ще участва най-силно в пакта.
Поривът да се увеличи спасителната мощ на EFSF и по-късно на ESM, не познава граници. Той достига връхната си точка с предложението за снабдяване на този фонд с банков лиценз. Като „банка“ EFSF (или ESM) ще може да купува облигации на пазара и след това да ги залага в ЕЦБ.
Пред този добре звучащ план има една-единствена пречка. Но тя пък е съществена. Договорът за създаването на еврозоната забранява еднозначно монетарно финансиране на обществения сектор. Който се осмели да отмени тази забрана, ще даде достъп на държавите, тоест на политиците, достъп до печатницата на пари. Стига ни само един поглед в паричната история, например на Германия, за да видим какви непредвидими последствия може да има това, завършва коментара си Отмар Исинг.
преди 13 години Дълговата криза е един добър повод политиците да получат достъп до пари , които да разпределят те , никак не е странно че им харесва и проявяват желание и усърдие в тази посока.В общество от длъжници , задлъжняли хора не им е проблем да получат властта на такива политически екземпляри и това са фактите към момента.ЕС въобще не прилича на СССР и добре , че последния го няма че ЕС е далече по разхайтена история. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години бившият главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Европа в момента е точно копие на СССР и СИВ:)Ама съвсем точно !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Къв е тоя отмар исинг ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години ...кофти ни беше диктатурата, менте ни излезе и демокрацията...за робството да не говорим...от времето на Крумовите закони БГ само затъва, май трябва да си ги върнем... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ние си мислим, че сме демократи, а то какво става. Централното управление решава, че някаде не достигат пари и хоп, пресипваме от другото място, където има пари. Това леко напомня на развития социализъм. Айде сега вярвайте, че живеем в демокрация. Всъщност е стария комунизъм в нови дрешки, а ние дори не сме включени в сметката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар