IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Година след екокатастрофата в Унгария пак няма контрол над хвостохранилища в ЦИЕ

Природозащитници алармират, че е направено малко за предотвратяването на екологични катастрофи заради стари хвостохранилища и призовават за действия

13:06 | 04.10.11 г.
<p>
	Фермер изхвърля токсична червена кал от земите си след разлива. На снимката долу: земята преди разлива. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Фермер изхвърля токсична червена кал от земите си след разлива. На снимката долу: земята преди разлива. Снимка: Ройтерс

Международната природозащитна организация WWF предупреждава, че една година след инцидента с токсичния разлив в хвостохранилище в Унгария е направено малко за предотвратяването на нови катастрофи.

Все още няма система за задължително застраховане за подобни хвостохранилища, алармират от природозащитната организация. Няма адекватна система за контрол на хвостохранилищата и други подобни съоръжения в бившите съветски републики от Източна Европа, допълват от WWF.

"Една година след катастрофата в Унгария и десет години след аварията в Бая Маре в Румъния все още нямаме ясна представа колко подобни токсични бомби тиктакат все още в Източна Европа", предупреди Андреас Бекман, директор на Дунавско-Карпатската програма на WWF.

"Европейските данъкоплатци не трябва да плащат за грешките на минните компании и съответните органи, когато се случи катастрофа като тази в Унгария", допълни още той.

Една част от 470-те млн. евро глоба, която унгарското правителство наложи в средата на септември 2011 г. на алуминиевия завод MAL, трябва да се използва не само за покриване на разходите, свързани с компенсацията на пострадалите от разлива на токсична кал, но и за да се идентифицират други подобни тиктакащи бомби в Унгария.

Макар че унгарското правителство обеща да направи задълбочено проучване на инцидента, не е ясно кога ще бъде публикувано, посочват природозащитниците.

„Унгарците имат право да знаят какви са рисковете, пред които са изправени заради минното дело и старите пренебрегвани хвостохранилища на токсични отпадъци", каза Габор Фижецки, изпълнителен директор на WWF-Унгария.

Организацията призовава за план за действие за осигуряване на рисковите зони, не само в Унгария и други страни членки на Европейския съюз в Централна и Източна Европа, но и на останалите държави от басейна на река Дунав.

Планът за действие трябва внимателно да проучи рисковете за хората и природата от стотици хвостохранилища за токсични отпадъци, а действащите законодателства да се проучат за пропуски.

На 4 октомври 2010 г. повече от един милион кубически метра токсична червена кал изтекоха от скъсано хвостохранилище на завод за алуминий в Западна Унгария. Десет души загинаха, а 150 бяха ранени при бедствието. Инцидентът разруши редица села и отрови почви и притоци на Дунав.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:20 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

Финанси виж още