Европейските банки с нов проблем - липса на дългосрочно финансиране

Сега обаче анализатори, инвеститори и някои банкери са все по-загрижени за неспособността на банките да емитират средносрочен и дългосрочен дълг.

Подновяването на падежиращия през следващата година дълг може да се окаже доста трудно понеже една четвърт от него се ползва с държавни гаранции, които няма да важат за нов дълг, посочва Саймън Адамсън, анализатор в CreditSights.

Ако ситуацията се запази, банките ще трябва да намалят балансите си, казва той. Френските банки вече обявиха планове, които включват ограничаването на някои кредити.

Европейските власти са принудени да реагират. Една възможност, обсъждана от експерти в частния сектор през миналата седмица, е правителствата от еврозоната да гарантират задълженията на банките. Този план ще улесни финансирането на банковата система, но ще натовари данъкоплатците с огромни загуби, ако положението на сектора се влоши.

ЕЦБ има няколко възможности, които биха могли да свалят напрежението около дългосрочното финансиране, и някои от тях могат да бъдат обсъдени на срещата на централната банка на 6 октомври. Една опция е да се удължи матуритетът на заемите, които ЕЦБ предоставя на търговските банки до една година, за да им се осигури стабилно финансиране. Тази стъпка, която ръководители на банката споменаха наскоро, би спечелила време, както на банките, така и на властите.

Проблемите обаче не са ограничени само до емитирането на „срочен дълг“. Другите източници на финансиране също пресъхват.

Италианските банки например традиционно набират средства чрез емитиране на депозитни сертификати на френския пазар, но обемът на това финансиране за шестте най-големи италиански банки е спаднал наполовина от май до средата на септември (от 24,5 на 12,1 млрд. евро).

Ситуацията кара банките да се оглеждат за алтернативни източници на финансиране. Кредиторите в Италия и Испания се надяват, че дребните им клиенти ще могат да запълнят част от недостига.

Най-голямата испанска банка по пазарна капитализация Banco Santander обяви през миналата седмица, че ще емитира ценни книжа на стойност до 7,5 млрд. евро с матуритет до 25 месеца, които са насочени предимно към дребните клиенти на банката.

Миналия петък испанската Bankia – създадена през юли от обединението на седем спестовни банки – емитира такива едногодишни книжа, ориентирани към дребните клиенти с лихва от 4%.

Конкуренцията между банките за издаване на подобни книжа се ожесточава. В Италия, където облигациите за дребните инвеститори изпълняват ролята на депозитните сертификати в други страни, лихвите се повишиха с 25% през лятото.

Търсенето обаче може да се окаже ограничено, тъй като дребните инвеститори четат същите заглавия, които плашат и институционалните инвеститори. „Въпрос на нагласа към риска“, коментира Алън Чибозо, анализатор в Mediobanca Securities.

Някои банки пък се насочиха към т. нар. „покрити облигации“, които са обезпечени с активи от балансите им, като например ипотеки, но тези книжа са по-скъпи за инвеститорите.