Необичайното пресъхване на банковия пазар за дългосрочно финансиране усилва натиска върху европейските ръководители да намерят решение на банковата криза в региона, пише Wall Street Journal.
През изминалите три месеца европейските банки до голяма степен не бяха в състояние да емитират дълг на приемлива цена, след като инвеститорите се опасяваха от уязвимостта им към рискови ДЦК на страни от еврозоната, както и към други заеми.
Сумата на необезпечения дълг, емитиран от финансовите институции на Стария континент през това тримесечие е на път да се окаже най-малката за повече от десетилетие, според данни на Dealogic. Традиционно този тип дълг е сред основните средства за набавяне на дългосрочно финансиране от банките.
Повечето банки казват, че са набрали достатъчно средства, за да се справят през последното тримесечие на годината и че имат достъп до ликвидност от страна на централните банки, за да посрещнат ежедневните си нужди от финансиране.
Въпреки това анализаторите смятат, че банките са изправени пред планина от дългове на обща стойност близо 800 млрд. евро, дължими през 2012 г. Ако банките не могат да наберат средства за погасяването им, те ще трябва да свият балансите си чрез продажба на активи или ограничаване на кредитирането.
„Сега е времето, в което бихте искали да си осигурите финансиране за следващата година“, коментира Саймън Самюълс, анализатор в Barclays Capital. Затрудненият достъп до такова финансиране очевидно не може да продължава прекалено дълго без да засегне сектора, казва той.
Доскоро голяма част от безпокойството за влошаващото се състояние на европейската банкова система се фокусираше върху напрежението на пазарите за краткосрочно финансиране.
Традиционните кредитори на европейските банки като американските фондове на паричния пазар, както и щатските кредитни институции, започнаха да се въздържат от отпускане на заеми освен за съвсем кратки периоди. Това показа, че големите европейски банки могат да се сблъскат с ликвидни проблеми, заплашващи съществуването им.
Макар че тези страхове продължават да съществуват, те бяха донякъде облекчени заради готовността на ЕЦБ да изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция за онези банки, които не могат да си набавят краткосрочно финансиране. Според анализаторите това до голяма степен премахва рисковете от внезапен колапс на голяма банка.
преди 12 години а това дето се опитват да искарат 300 млрд дълг на гърците като виновник за положението, а 3 трлн дълг на франция и испания никой не споменава - моите почитания... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Глупости, просто компаниите и гражданите загубиха доверие в банките, сега кредити искат само тези които са задлъжняли до уши, а пък банките точно на тях не дават, това е валидно от микро до макрокредитите, банките само погълнаха новосъздадена парична маса от държавите, изконсумираха я за да прикрият фалшивите активи които са създавали чрез деривати през годините, сега гладни за още капитал няма откъде да го вземат, защото инфлацията ще попречи на държавите да печатат, време е държавите да стимулират внедряване на истински нови технологии, които да създадат истински нов капитал иначе се въртим в затворен кръг... отговор Сигнализирай за неуместен коментар