IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

ЕС не постигна консенсус за въвеждането на данък върху банковите операции

Париж и Берлин се застъпват за данъка, защото са на мнение, че така принуждават банките да дадат своя принос за стабилизирането на финансовата система в Европа

15:54 | 17.09.11 г. 4
<p style="margin-bottom: 0cm;">
	Жан-Клод Трише (вторият вдясно) разговаря с полския финансов министър Ян Винсент-Ростовски (вдясно), докато финансовите министри на страните от ЕС позират за снимка по време на срещата на ЕКОФИН във Вроцлав. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Жан-Клод Трише (вторият вдясно) разговаря с полския финансов министър Ян Винсент-Ростовски (вдясно), докато финансовите министри на страните от ЕС позират за снимка по време на срещата на ЕКОФИН във Вроцлав. Снимка: Ройтерс

В Европейския съюз няма единна позиция по въвеждането на данък върху банковите операции. Това заяви днес полският финансов министър Ян Винсент-Ростовски на пресконференция след неофициалното заседание на Съвета по икономически и финансови  въпроси на ЕС в полския град Вроцлав, предаде ИТАР-ТАСС.

"По въпроса за въвеждане на данък върху банковите операции мненията на страните членки на ЕС се различават много и няма консенсус", отбеляза Ростовски, представяйки резултатите от срещата. "Дискусия за това имаше и ще работим (по въпроса)", допълни той, като подчерта, че "това не е ключов елемент за стабилизиране на финансовата ситуация".

Еврокомисарят за вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние на свой ред заяви, че Европейската комисия тази година ще предложи законодателни норми по тази инициатива, "но решение ще бъде взето на равнище Съвет на ЕС и Европарламент".

Париж и Берлин, които се застъпват за този данък, са на мнение, че по този начин принуждават частните банки да дадат своя финансов принос за стабилизирането на финансовата система в Европа.

Вчера Вашингтон се обяви срещу данъка върху финансовите транзакции.

Министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър, който също взе участие в срещата на европейските си колеги във Вроцлав, за пореден път остро разкритикува европейската инициатива от следващата година да бъде въведен данък върху банковите транзакции.

За първи път американски финансов министър присъства на такава среща, което е признак, че САЩ все повече се опасяват от глобалното влияние на европейската дългова криза, отбеляза Асошиейтед прес.

Еврозоната е в по-добро икономическо състояние, отколкото някои големи развити държави, заяви днес в края на съвещанието на финансовите министри от ЕС в Полша президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, цитиран от Франс прес. Като цяло Европейският съюз и еврозоната са вероятно в по-добро положение от икономиките на други големи развити страни, каза той.

Трише призна, че са допуснати "грешки на равнище отделни държави", но подчерта, че тези грешки "са на път да бъдат поправени".

Президентът на ЕЦБ припомни, че се очаква дефицитът в еврозоната тази година да достигне около 4,5 процента от брутния вътрешен продукт. САЩ прогнозират дефицит от 8,8 процента от БВП тази година.

Над 30 хил. души се очакваше да се включат в планираните във Вроцлав протести срещу мерките за строги икономии. Мащабът на проявата, свикана по призив на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), принуди европейските министри да променят спешно програмата си.

"Те ще си тръгнат по-рано, понеже полицията не иска да предизвиква гнева на демонстрантите, като им попречи да протестират", каза за АФП представителка на организаторите на министерската среща. Пресконференцията след съвещанието също бе изтеглена с час по-рано.

ЕКП, която обхваща 83 профсъюзни организации от 36 европейски страни, организира протестите, за да изтъкне "необходимостта от промяна и солидарност и да каже "не" на наложените строги ограничения заради задълбочаващата се дългова криза, посочи в комюнике конфедерацията.

Организацията изразява съжаление, че в еврозоната липсват средства за борба срещу сътресенията на пазарите, като еврооблигациите, които биха дали възможност дългът да бъде споделен, на което Германия твърдо се противопоставя.

(БТА)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:01 | 28.08.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

4
rate up comment 6 rate down comment 0
dosadnik
преди 13 години
Така - така - накараха ни всички пари да си държим в банките, всички парични преводи да минават от там и сега, освен кожодрските таксички, ще си плащаме и данък за удоволствието ! Пълна порнография !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 0 rate down comment 3
Ебльо Еблев
преди 13 години
до Патилан Много добре се справяш - давай в същия дух
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 9 rate down comment 2
Патилан
преди 13 години
Гърция и Исландия във финансово отношение са "гроги", Португалия , Испания и Италия са в ситуация всеки момент да ги последват, а Франция и особено Германия хич не горят от желание да подпомагат изпадналите в тежка криза посочени страни след поражението на управляващите на последните местни избори.Еврозоната изпадна в катастрофална криза, защото бе зачената на честна дума и без имунна система срещу злоупотреби. Нейният механизъм за самоконтрол бе пожелателен и разчиташе, че правителствата не лъжат. Оказа се, че някои лъжат на едро, и то от самото начало на общата европейска валута, като вкарват държавите си в свръхзадлъжнялост. Сега проличава, че всичко се е знаело от самото начало, но най-големите държави от Еврозоната съзнателно са си затваряли очите. Тоест едни са лъжели нагло, а други са искали лъжата да мине. Защо? Защото големите банки, които са отпускали кредити и които имат влияние върху правителствата в своите държави, са заинтересовани да пласират колкото може повече от своята "стока". А тяхната стока са парите, които продават по-скъпо, отколкото струват. Логиката им бе следната: вземаш парите сега, харчиш ги веднага, осигуряваш си комфорт, а дълговете ще ги плащат други, когато няма да си на власт. Правилото е: взимай повече, за да се тревожи след време онзи, който ги е дал, а не който ги е взел !?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 8 rate down comment 0
Патилан
преди 13 години
Главните виновници,които са наливали най-безотговорно пари на Гърция, Ирландия, Португалия и други закъсали длъжници, са големите френски и германски банки, плюс подгласнички от Холандия, Великобритания и още няколко богати държави. Щом изпищяха, че имат несъбираеми кредити за стотици милиарди, техният проблем се превърна в проблем на собствените им правителства, които усетиха риск от дестабилизация на националните си икономики, както и на еврозоната в цялост. За разлика от банките, които могат да доят само своите клиенти, правителствата имат властта да бъркат в джоба на всеки гражданин. Френският президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел измислиха временния спасителен механизъм от 440 млрд. евро, а година по-късно - и постоянния механизъм от 700 млрд. евро (съчетан с пакта "Евро+"), за да спасят своите банки и собственото си политическо бъдеще. За целта те натовариха чрез националните си бюджети с дългове всички свои граждани, но за да не предизвикат вътрешни недоволства, решиха да прехвърлят дългово бреме и върху гражданите на останалите държави от еврозоната. На първо време това изглеждаше логично (макар и несправедливо), за да се спаси цялата еврозона. Но като помислиха още малко, те стигнаха до прозрението, че могат да вкарат в схемата и народите извън еврозоната. Затова се появи идеята за пакта "Евро+", чието название означава еврозоната плюс желаещите да участват държави извън нея. България попада в плюса, т.е. в коалицията на желаещите. Унгария и Чехия отказаха да участват, а Полша предупреди, че се присъединява към "Евро+", само ако не я карат да плаща вноски в спасителния механизъм. Борисов не направи такава уговорка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още