Меркел отхвърля призивите за изваждане на Гърция от еврозоната

tihomirn
преди 13 години Макар и да изглеждат сложни, нещата са много прости. Еврозоната изпадна в катастрофална криза, защото бе зачената на честна дума и без имунна система срещу злоупотреби. Нейният механизъм за самоконтрол бе пожелателен и разчиташе, че правителствата не лъжат. Оказа се, че някои лъжат на едро, и то от самото начало на общата европейска валута, като вкарват държавите си в свръхзадлъжнялост. Логиката им бе следната: вземаш парите сега, харчиш ги веднага, осигуряваш си комфорт, а дълговете ще ги плащат други, когато няма да си на власт. Правилото е: вземай повече, за да се тревожи след време онзи, който ги е дал, а не който ги е взел. За да минава една лъжа, трябва някой да й вярва. Когато обаче се лъже за десетки и стотици милиарди евро, и то с години, няма как другите държави да са чак толкова наивни, че да не забелязват нищо. Сега проличава, че всичко се е знаело от самото начало, но най-големите държави от еврозоната съзнателно са си затваряли очите. Тоест едни са лъжели нагло, а други са искали лъжата да мине. Защо? Защото големите банки, които са отпускали кредити и които имат влияние върху правителствата в своите държави, са заинтересовани да пласират колкото може повече от своята "стока". А тяхната стока са парите, които продават по-скъпо, отколкото струват. Логиката им е следната: когато даваш, давай много, за да се тревожи не толкова длъжникът ти, колкото другите около него как да ти върнат парите, за да не пострадат от общ финансов срив. Тази логика е възможна само когато числата наистина са много големи. Главните виновници, които са наливали най-безотговорно пари на Гърция, Ирландия, Португалия и други закъсали длъжници, са големите френски и германски банки, плюс подгласнички от Холандия, Великобритания и още няколко богати държави. Щом изпищяха, че имат несъбираеми кредити за стотици милиарди, техният проблем се превърна в проблем на собствените им правителства, които усетиха риск от дестабилизация на националните си икономики, както и на еврозоната в цялост. За разлика от банките, които могат да доят само своите клиенти, правителствата имат властта да бъркат в джоба на всеки гражданин. Френският президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел измислиха временния спасителен механизъм от 440 млрд. евро, а година по-късно - и постоянния механизъм от 700 млрд. евро (съчетан с пакта "Евро+"), за да спасят своите банки и собственото си политическо бъдеще. За целта те натовариха чрез националните си бюджети с дългове всички свои граждани, но за да не предизвикат вътрешни недоволства, решиха да прехвърлят дългово бреме и върху гражданите на останалите държави от еврозоната. На първо време това изглеждаше логично (макар и несправедливо), за да се спаси цялата еврозона. Но като помислиха още малко, те стигнаха до прозрението, че могат да вкарат в схемата и народите извън еврозоната. Затова се появи идеята за пакта "Евро+", чието название означава еврозоната плюс желаещите да участват държави извън нея. България попада в плюса, т.е. в коалицията на желаещите. Унгария и Чехия отказаха да участват, а Полша предупреди, че се присъединява към "Евро+", само ако не я карат да плаща вноски в спасителния механизъм. Борисов не направи такава уговорка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар