Трише загуби реноме, но ЕЦБ спечели

Само две седмици, след като обяви публично, че „ние казахме „не“ на ограничения фалит“, президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише се съгласи на сделката, изкована от лидерите на Германия и Франция, от която ще произлезе точно това.

Бил ли е принуден да направи обратния завой? Друга смяна на курса би изглеждала ужасно за ЕЦБ, която компрометира принципите си през май миналата година, като се съгласи да изкупува държавни облигации, въпреки че 4 дни по-рано бе обявила, че дори не обсъжда подобна възможност, припомня Ройтерс.

Но един по-прецизен поглед към подробностите на сделката, сключена в четвъртък в Брюксел, показва, че последиците са много по-нюансирани от проста „загуба“ за ЕЦБ по проблема за ограничения фалит.

В това отношение Трише отстъпи, но така спечели по-голяма сделка, която прехвърля разходите за справяне с кризата върху правителствата от еврозоната заедно с приноса на частните кредитори, по начин, който не позволява на заразата да се разпространи.

Това успокои двете основни притеснения на Трише: че включването на частните кредитори може да предизвика срив на финансовите пазари от типа „Lehman Brothers” и че ЕЦБ може да приключи финансирането на някоя банкрутирала държава и нейните банки.

От друга страна, германският канцлер Ангела Меркел получи участието на частния сектор, от което се нуждаеше, за да пробута сделката на законодателите и гласоподавателите в Германия с цената на отписване на част от гръцкия дълг.

„ЕЦБ и финансовите фактори сключиха примирие, като и двете страни получиха оново, което желаят, а това трябва да успокои пазара“, заяви Андрю Босъмуърт, старши порфолио мениджър в Pimco.

Трише се държеше твърдо в подготвителния етап за срещата на високо равнище в Брюксел, настоявайки, че ЕЦБ няма да приема просрочени облигации като допълнителна гаранция при редовното кредитиране на банките.

В борбата с високи залози с правителствата от еврозоната от всички карти, с които разполагаше, тази бе най-близка до асото: отказът да приема гръцки държавни облигации като гаранция би отнел на гръцките банки финансиране, на което те разчитат, парализирайки дейността на гръцката икономика и рискувайки разпространение на кризата в други икономики от еврозоната.

Тази позиция имаше за цел да гарантира, че по-скоро правителствата на държавите от еврозоната – със или без частния сектор – ще поемат разходите за справяне с кризата, отколкото да я прехвърлят върху ЕЦБ, която се страхуваше от компрометиране на независимостта си.

Маневрата сполучи. Въпреки че Трише загуби реноме заради клишето за ограничения фалит, правителствата на държавите от еврозоната ще се изръсят за допълнителни гаранции, така че по-скоро гръцките банки ще продължат да получават кредити от ЕЦБ, отколкото централната банка да започне да печата пари, за да финансира Гърция.

Правителствата предоставиха на Европейския инструмент за финансова стабилност правомощията да изкупува държавни облигации на вторичния пазар и подчертаха, че участието на частния сектор в помощта за Гърция е неповторимо и няма да бъде прилагано за други държави.

„Изглежда, че ограниченият фалит ще се случи, но също, че Трише спечели победа, запазвайки чисто счетоводството си и осигурявайки финансови агенти, които да се погрижат за ценни книжа, задоволяващи изискванията на ЕЦБ за допълнителни гаранции“, каза Босъмуърт.

Трише, чийто мандат като президент на ЕЦБ изтича през октомври, се доказа като дипломат почти толкова, колкото и като централен банкер.

Възпитаник на елитната френска школа за публична администрация ENA, той просто се съгласи с програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ като замяна за учредяването на Европейския инструмент за финансова стабилност от правителствата на държавите от еврозоната.

Сделката от миналата седмица позволява на ЕЦБ да се избави от финансовото минно поле, в което влезе неохотно с плана за изкупуване на облигации, което означава, че Трише може да остави на приемника си, италианеца Марио Драги, централна банка, концентрирана отново върху осигуряване на ценова стабилност.

Програмата за облигациите е бреме, което ЕЦБ отчаяно се мъчи да свали от плещите си. Бившият президент на Bundesbank Аксел Вебер публично й се противопостави и след като остана изолиран в управителния съвет на ЕЦБ по въпроса, подаде оставка през април миналата година.

Предоставяйки на Европейския инструмент за финансова стабилност правото да изкупува облигации, правителствата от еврозоната на практика освободиха ЕЦБ от товара й и Трише може да избави ЕЦБ от финансови отговорности, които тя ненавижда.

„Скоро отново ще бъде възможно ЕЦБ да се концентрира върху истинското си задължение – монетарната политика“, заяви Михаел Шрьодер, икономист от германския институт ZEW.

Въпреки, че се присъедини към тях късно и само в ролята на съветник, той помогна за осигуряването на споразумение, което да удовлетворява основните искания на ЕЦБ и спечели вот на доверие от финансовите пазари.

Но цената, която трябваше да плати, бе компромисът.

Освен че загуби реноме заради изказването за ограничения фалит, Трише рискува и разногласие в управителния съвет на ЕЦБ от страна на президента на Bundesbank Йенс Вайдман, който по-рано бе икономически съветник на Меркел.

Вайдман в момента е скаран и с Трише, и с Меркел, оставяйки опасна пропаст между водещите политици в най-голямата европейска икономика. Той няма да направи като Вебер и да подаде оставка, но да спечели отново на своя страна президента на Bundesbank ще бъде сред предизвикателствата, които Трише оставя на Драги, който в противен случай ще наследи централна банка, по-свободна да се концентрира изцяло върху основния си мандат за борба с инфлацията.

„Тъй като Трише ще отстъпи мястото си на Драги, има възможност последният да поеме президентския пост на ЕЦБ в по-добра позиция и да не бъде принуден да се занимава с управление на кризи“, твърди Босъмуърт.