Защо еврозоната няма да се разпадне

Пазарните анализатори, предрекли смърт на еврото и разпадане на Европейския съюз, правят това въз основа на поначало погрешни предположения за процеса на европейска интеграция, заявиха икономисти и политически експерти пред CNBC.

Евалд Новотни, който е член на борда на директорите на Европейската централна банка, заяви във вторник, че бъдещето на общата валута е вън от съмнение. Фактът, че беше принуден да го направи, разкрива колко голяма е станала хиперболата около европейската дългова криза, след като коментаторите вече без замисляне твърдят, че еврозоната е в точка на пречупване, където валутният съюз и целият политически експеримент на интеграция в момента са застрашени от бедстващите икономики в периферията.

Дълговата криза в отделните държави и неизбежната неплатежоспособност на Гърция хвърлиха светлина върху определени несъгласия в Европейския валутен съюз, като не на последно място сред тях е почти невъзможното установяване на монетарна политика, която да приляга еднакво на възраждащата се Германия и слабия южноевропейски блок.

То показа сложността при уеднаквяването на многостранни политики с практически икономически стратегии, а също така и как несъответствието между валутния съюз и финансовото интегриране може да причини политически поражения.

Но това не означава, че то е показало невъзможността Европейският валутен съюз да бъде направен ефективен, твърдят експерти.

„От самото начало на кризата съм критикувал остро начина, по който Европа се опитва да се справи с нея – или по-скоро не се справя. Имаше моменти, в които ми се е искало да си скубя косата заради някои неща, които се случиха“, заяви Алешандро Лейполд, старши икономист в институт към Общинския съвет в португалската столица Лисабон и бивш директор в Международния валутен фонд.

„Същевременно някой трябва да разбере, че това е начинът, по който Европа работи, колкото и разочароващ, вреден и скъп да е той, и мисля, че всички тези фактори отклоняват влиянието от това, което трябва всъщност да бъде направено“, добави Лейполд.

Механизмите и структурите, които бяха изградени, включват Европейския инструмент за финансова стабилност (Financial Stability Facility - EFSF) и Европейския финансов стабилизационен механизъм (European Financial Stabilization Mechanism – EFSM) – емитенти на облигации с максимално високия рейтинг ААА, които могат да набират капитал от пазарите, за да подпомагат държави членки в нужда – и Европейския механизъм за стабилност (European Stability Mechanism – ESM), постоянна структура, която ще наследи EFSM през 2013 г.

„Ако се върнете назад и си спомните какво бе положението, когато за първи път избухна гръцката криза, оттогава имате създаден механизъм за кредитиране - EFSF и EFSM – и широко споразумение за постоянен механизъм за управление на кризата в лицето на ESM. МВФ се включи и процедурите бяха съгласувани с него. Европейската централна банка показа гъвкавост – според някои прекалена, но показа – бе отпуснато финансиране и започна и продължава реализирането на програми“, припомни Лейполд.

Повтаряйки схващането на няколко експерти, той посочи, че въпреки възраженията си за „тесногръдието“ на европейските политики институциите в съюза са показали значителна гъвкавост в отхвърлянето на предварителните си представи за използването на обществените фондове.

Интеграцията е поредица от стъпки и всяка стъпка е непълна, водейки до следваща поправяща стъпка, отбеляза бившият директор в МВФ.

Мутджаба Рахман, европейски анализатор в компанията за политически прогнози Eurasia Group, е съгласен с това мнение.

„Ситуацията на фалит води до повече интеграция, което подчертава защо обяснението, особено идващото от САЩ и концентрирано главно върху разпадането на еврото, е повлияно от мисленето за по-неприятния сценарий и не взема предвид по-позитивния сценарий“, каза Рахман.

Според него положителен е онзи сценарий, който е по-съвместим с историята на европейските проекти. „Ако погледнете как действа европейската интеграция, ще видите, че тези държави се обединяват икономически, което води до някои форми на отрицателно външно въздействие, нуждаещо се от корекция чрез по-дълбока интеграция“, добави той.

Общата валута, която се доближава до десетата годишнина от съществуването си, разкри факта, че преди това отделните валути в ЕС прикриваха слабостта в Южна Европа и позволяваха на правителствата там да постигат изкуствена конкурентноспособност с девалвирането на драхмата, лирата или песетата.

Понеже общата валута показа, че конкуренцията се изостря, Рахман смята, че тя също е насочила вниманието към реалните реформи, осъществени в миналото.

„Мисля, че в момента има общо мнение, че реформите трябва да бъдат структурни, трайни и че отнемат време. Те ги осъществяват с финансова, монетарна и валутна принуда. Това ги прави по-трудни, но означава, че когато постигнете корекцията, тя няма да бъде просто номиналното обезценяване, което сме виждали през последното десетилетие, ще бъде реална и съдържателна“, убеден е той.

Рахман е сред анализаторите, които силно желаят да премахнат възможността и привлекателността за гърците да напуснат евротозоната въпреки краткосрочната гъвкавост, която ще постигнат.

Гърция или която и да било друга държава, която пожелае да излезе от валутния съюз, ще бъде обвързана с дълга, емитиран в евро, и с бързо обезценяваща се валута, което би я изложило на още повече спекулативни атаки.

„Да не бъдеш член на еврозоната, а да си участник на свободния пазар може на теория да звучи страхотно в настоящата ситуация, но когато кризата свърши, все още ще сте в същото положение, където ще се изправите срещу колебанията на валутните курсове очи в очи с останалите търговски партньори“, каза Рахман. „Дори теоретичната икономика може да няма смисъл в средносрочен план“, добави той.

Това, разбира се, предполага, че самите периферни държави ще напират за излизане от еврото и решението принадлежи на техните политически лидери.

„Когато хората ни питат дали Гърция ще излезе от еврото, незабавният ни отговор е, че Гърция няма средство да го направи. Това всъщност не е техен избор – това е избор на Германия и Франция“, убеден е Рахман.

„От гледна точка на конкурентоспособността Германия е в страхотна форма и поради тази причина тя има силен интерес да осигури оцеляването на еврото, защото исторически нейната конкурентоспособност е подбивана от компании от Италия, Испания и останалите, обезценяващи методите за конкуриране. Това винаги има незабавно отражение върху конкурентоспособността на германския износ“, смята той.

Лесните теории за разпадането на съюза станаха по-правдоподобни заради липсата на импулс зад интеграционния дневен ред след изтощителния процес на референдуми и преговори, съпровождащ приемането на Лисабонския договор, с който трябваше да бъде укрепено централизирането на европейските институции по проблеми включително на външната политика, смята Ян Техау, директор на Carnegie Europe.

„Това е един от проблемите – няма никаква представа, която може да бъде използвана за противопоставяне на плъзгането по наклонената полскост на европесимизма, всички смятат, че целият проект запада и никой не се наема да отговори на това“, каза Техау.

Като мнозина други и той е критикувал начина, по който политиците се опитват да се справят с кризата, особено по отношение на онова, за което смята, че е очевидно пренебрегване на взаимодействието между политическата и пазарната реакция.

Въпреки това Техау също твърди, че движението в посока на интеграция е доста по-вероятен сценарий.

Бившият германски канцлер Хелмут Кол, който е сред архитектите на общата валута, смяташе, че валутният съюз ще води политическия съюз. „Разбира се, това не се случи в чист вид и сега вероятно се случва без някакъв системен подход, защото вече всички разбраха, че не може да имате валута и общ пазар и самостоятелна търговска политика, без да имате също по-голяма политическа съгласуваност и по-голямо финансово обединение“, подчерта Техау.

„Може би в края на краищата Хелмут Кол ще бъде реабилитиран, защото отговорът на кризата е или разцепление, или поредната смела стъпка към интеграция“, добави той.

През тази седмица във Foreign Affairs Лоренци Бини Смаги, който също е член на борда на директорите на ЕЦБ, направи предложение за зачатъчна форма на подобна интеграция, съчетавайки помощта от EFSF с дълг на отделните държави.

Анализатори вече обявиха, че разискваният план за изкупуване на дълг на държава членка от EFSF показва, че съюзът е на път да създаде обща облигация за еврозоната.

Смаги написа това, което други в европейския „експеримент“ знаят от самото начало - че политическият съюз е предпоставка за ефективен валутен съюз.

„Това последно предизвикателство не трябва да се приема като изненада; би било чудо общата валута да е имунизирана срещу подобни проблеми“, пише той.

„Ако има нещо, което последните няколко години показаха, то е, че въпреки всичко еврото е забележителна идея, но то е несъвършено: еврозоната е финансово обединена, но все още не е достатъчно политически обединена“, добавя Смаги.

Според него решението за кризата е стъпка напред, а не назад.

Европа може би е пред важен момент в своята история, в който може да се интегрира по-добре или да се разпадне на части.

По-голямата част от шума идва от коментатори, които вярват в разпадането, но онези, които наистина разбират как работи ЕС, твърдят обратното: икономически то няма смисъл, технически е изключително трудно и политически е почти немислимо.