Това ли е началото на края на еврото?

Представител на Европейския съюз заяви пред CNBC във вторник, че е възможна среща в петък, защото европейските политици имат ново усещане за неотложност, след като пазарите се прицелиха в Италия.

Британският финансов министър Джордж Озбърн призова за „решително действие“ след резкия скок на доходността по италианските дългови книжа, който повиши страховете за разпространяване на „заразата“ от Гърция към третата по големина икономика в еврозоната.

Всеки може сам да предполага какво още може да бъде направено на срещата на високо равнище на ръководителите на държавите членки на ЕС, се посочва в коментар на CNBC.

Толкова много планове бяха предложени, обсъдени и впоследствие определени като неработещи или политически неприемливи, че инвеститорите могат да бъдат извинени, че приемат с резерви това ново чувство на неотложност.

Би могло да се постигне споразумение, включващо известно страдание за частните инвеститори, но досегашният опит показва, че европейските политици ще се мъчат да постигнат споразумение, което всъщност няма да остави и най-малка следа в пясъците на дълговата криза на еврозоната.

Мнозина обвиняват най-вече тяхната нерешителност, за да се стигне до настоящата ситуация.

„Продължаващата неспособност на европейските политици да се споразумеят за нов спасителен финансов пакет за Гърция и увеличаващите се признаци, че по-големи икономики като испанската и италианската навлизат все по-дълбоко в кризата, може да отбележат началото на края на европейския валутен съюз в настоящата му форма“, заяви Джонатан Лойнис, старши икономист за Европа в Capital Economics.

Хвърляйки вината за настоящия пазарен трус върху политиците, Лойнис заяви, че плановете за рефинансиране на гръцкия дълг изглежда започват да буксуват.

Той смята, че политиците трябва най-накрая да разберат, че лейкопластът не спира кървенето.

„Планът вероятно ще се отрази в нарастващото признание, че временните форми на подпомагане като спасителни пакети и удължаване на матуриретите, които трябва да осигурят време на Гърция до се върне към растеж и да възстанови публичните си финанси, са просто неефективни“, твърди Лойнис.

Ако очакваме някакъв шок и търсим решение, онова, което последните 3 години показаха, че е слабо вероятно, е политиците да убедят инвеститорите да приемат загубите и да убедят хората отново да купуват.

„На теория доста голям обем от гръцкия дълг може да бъде изкупен обратно на относително евтини цени. Преценяваме, че намаляването на съотношението дълг/брутен вътрешен продукт в еврозоната със средно 85% ще струва около 140 млрд. евро, което представлява едва около 2% от БВП на еврозоната“, подчерта Лойнис.

За съжаление, шансовете поредната среща на високо равнище да доведе до този резултат са ниски, като се има предвид, че обратното изкупуване на гръцки дълг ще означава загуби за банковия сектор и Европейската централна банка е слабо вероятно да възприеме този план.

Дори ако този вариант бъде реализиран, дали това ще разреши окончателно кризата, а не поредния й етап?

„Увеличаващите се признаци на разпространение на кризата предполагат, че разрешаването на гръцките проблеми може да не бъде достатъчно да предотврати дълговата криза от по-нататъшно задълбочаване. Поради тази причина всякакво решение за Гърция може да се отнесе също толкова успешно към Испания и Италия. Но италианският дълг е почти 10 пъти по-голям от гръцкия“, подчерта Лойнис.

Подобен план ще изисква финансов съюз – нещо, което Германия и държавите от Северна Европа едва ли ще подпишат, без значение колко е тежко положението в Италия и Испания.

Лойнис смята, че това може да бъде началото на края на еврото.

„Само преди една година заявихме, че има шанс над 50% за някакъв вариант на разпадане на еврозоната или за промяна в структурата й през следващите 5 години. Ако настоящите събития бъдат пренебрегнати, промяната може да дойде доста по-скоро, отколкото предвиждахме“, убеден е той.