ЕЦБ пред дилема: Кой проблем е по-важен за решаване?

Гръцката „зараза“ не е основният проблем, с който европейските политици трябва да се справят. Из периферията на еврозоната отново удрят камбаните на рецесията, а икономическото възстановяване на европейския валутен съюз се забавя, пише икономистът Едуард Хю в коментар за CNBC.

Той предрича тежки дни за еврото, особено ако споразумението за преструктурирането на гръцкия дълг не се постигне бързо. Изтощението от рецесията пък засилва още повече рисковете за еврозоната и изправя Европейската централна банка (ЕЦБ) пред сериозни дилеми в монетарната политика.

Жан-Клод Трише ясно заяви какво е мнението му и още днес банката ще предприеме следващия си ход. Но сред анализаторите се оформи консенсус, че той вероятно ще бъде последен поне в близко бъдеще, посочва икономистът.

Докладът за производствената активност и нагласите на мениджърите в производствения сектор през юни не оставя и капка съмнение какво може да се очаква от растежа в еврозоната в средносрочен план, коментира Хю. Производството във Франция и Германия продължава с експанзията си през месеца, но като цяло в 17-те държави от еврозоната новите поръчки, особено тези за износ, рязко намаляват.

Заради икономическото забавяне в „ядрото“ на еврозоната, за държавите от периферията не остава нищо друго освен отново да изпаднат в рецесия, смята Хю. Дори и южните икономики от еврозоната все още да не отчитат икономически спад, те най-вероятно отново ще започнат да се свиват.

Всичко това пак ни води към ЕЦБ и политическите последствия от изказванията на лидерите на институцията. На повечето от брифингите след срещата на гуверньорите се акцентира върху фразеологичното описание на рисковете. Умен ход би било да се подберат по-балансирани изрази за вербална оценка. Това би спомогнало да се избегнат някои трудности в близките месеци.

Това обаче е трудно за осъществяване, като се има предвид, че ЕЦБ вероятно ще обяви ново повишение на основната лихва, а всички данни сочат, че заради високите цени на стоките за широко потребление инфлацията като че ли няма току-така да се свие до целевото ниво от 2% годишно. Няма как и високите разходи за труд също да не се отразят.

Все пак има някакви знаци, че може да се очаква стабилизиране на инфлацията в еврозоната. Събитията около гръцката дългова криза свалиха цените на петрола, което се отразява положително на цените на производител. Само че нивото на инфлацията продължава да бъде над „здравословната“ за икономиката цел от 2 процента.

Ключови в случая са решенията на ЕЦБ, като централната банка може да влияе не само със стандартните инструменти на монетарната политика. Решенията на институцията имат сериозен политически ефект върху периферията на еврозоната, а ЕЦБ трябва да мисли не само за растежа и стабилноста на цените, но и за дълговете на тези държави.

В последно време, след Гърция, Португалия и Испания, 120-процентният дълг на Италия също привлича сериозно внимание. Според изчисленията, за да стабилизира дълга си, Рим се нуждае от минимум 3% годишен ръст на БВП. Тази година се очаква растежът на страната да бъде под процент, а за да остане италианската инфлация ниска това означава, че най-вероятно дълговете й ще продължат да растат. Инвеститорите ще настояват за по-висока рискова премия, така че Италия ще има нужда да постигне още по-голям икономически растеж догодина, но няма да успее и ще попадне в омагьосан кръг.

Изводът е, че решението на проблема далеч не се крие във вдигането на основната лихва в еврозоната. Въпросът е дали държавите-членки на еврозоната могат да бъдат достатъчно гъвкави, за да не се окажат в ситуацията на Гърция и да управляват добре рисковете за икономиките си.

Според последния доклад на Deutsche Bank ситуацията в европейския валутен съюз в момента „не е толкова лоша“, за да се пристъпи към повишаване на основния лихвен процент. Едуард Хю обаче се пита колко лоша трябва да стане обстановката и какво наистина трябва да бъде разумното поведение на ЕЦБ. Той признава, че институцията трябва наистина да действа "с повишено внимание" при взимането на решения, тъй като избягвайки един проблем може да причини друг, а понякога той да е по-труден за решаване.