Ernst&Young: Възстановяването у нас започва да се измества към местното търсене

Движещата сила на възстановяването в България е започнала да се измества към местното търсене, което подобрява перспективите за 2011 г., се казва в пролетната прогноза на Ernst&Young.

И инвестициите, и потреблението се увеличиха сериозно през последните месеци на 2010 г. - вътрешното търсене осигури положителен принос за растежа през четвъртото тримесечие за първи път от две години.

Въпреки че това увеличение вероятно ще съдържа значителен елемент на корекция след предишните огромни спадове, все пак е окуражаващо, особено що се отнася до разходите на домакинствата, тъй като в края на годината дори големите покупки нараснаха.

Доверието на потребителите обаче остава на ниско ниво и имайки предвид нивата на безработица, които са твърде високи до почти 10%, както и инфлацията, която се очаква да остане на ниво около 4,5%, разходите на домакинствата ще се възстановяват бавно.

Ние прогнозираме растеж на потреблението в частния сектор от едва 1,3% през тази година, след намалението от 4% или повече през последните две години.

Имайки предвид очакването ни за по-бавен растеж в еврозоната, тласъкът на растежа от износа в известна степен ще бъде заличен през тази година. Ние прогнозираме растеж от 3,3% през 2011 г., предшестващ по-сериозно увеличение до приблизително 4,5% през 2012 г.

Нашата прогноза за 2012 г. е по-ниска в сравнение с предишната, тъй като фискалната политика се стабилизира по-бързо от очакваното.

Бюджетният дефицит през 2010 г. е 3,9% от БВП - доста под официално определената цел от 4,6% и сега правителството е достатъчно уверено в силата на икономиката, за да се опита да намали дефицита през тази година до 2,5%.

За еврозоната

Растежът на БВП през тази година, както и през миналата, се очаква да бъде реализиран основно чрез износ, като световните икономически резултати вероятно ще останат стабилни и ще се задвижват, както от нововъзникващите пазари, така и от САЩ.

Ако се предположи, че ситуацията в атомната централа Фукушима бъде овладяна, неотдавнашните бедствия в Япония е малко вероятно да имат съществено влияние.

Бързо нарастващата инфлация обаче, поражда опасения. През декември 2010 г. тя премина бариерата от 2% за първи път от края на 2008 г., а през февруари се покачи още до 2,4%.

Безработицата в целия регион също е вероятно да остане постоянно висока, като дори и през 2015 г. тя ще остане на ниво от около 14 милиона, което все още превишава нивата от 2007 г.

Мари Дирон, Старши икономически съветник заявява: “Въпреки че все още очакваме умерено възстановяване за еврозоната през следващите 12 месеца, то лесно може да бъде отклонено от световните икономически събития или от ескалация на кризата с дълга в региона”.

Марк Оти, Управляващ съдружник за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка посочва: “Независимо от съвземането на глобалната икономика, еврозоната продължава да е изправена пред комбинация от притеснения, които представляват предизвикателство, както по отношение на държавния дълг и политическата нестабилност, така и по отношение на нарастващите цени. Подобна несигурна икономическа среда продължава да е спирачка за бизнес инвестициите от страна на корпоративните организации и съпътстващото създаване на работни места”.

Повишаването на лихвените проценти ще бъде грешка

Независимо от повишението на инфлацията в еврозоната, в Прогнозата се казва, че евнтуалното увеличаване на лихвените проценти от ЕЦБ през тази седмица, с последващо увеличение по-късно през годината, в опит за понижаване на нивото на инфлацията, може потенциално да застраши крехкото икономическо възстановяване в еврозоната.

Това е независимо от факта, че инфлацията в цените на енергията, суровините и храните вероятно ще остане висока за известно време. Според Прогнозата цените на петрола постепенно ще спаднат от сегашните нива от около 110-115 щ.д./барел до 95 щ.д./барел в края на 2011 г.

Мари коментира: “Ние не вярваме, че инфлацията е причина за притеснение в средно- или дългосрочен план, тъй като в икономиката на еврозоната съществува достатъчно пространство и повишаването на лихвените проценти в отговор на основна инфлация, дължаща се на стоките, е грешка в политиките, която рискува да се отрази на растежа на БВП.

Ние не смятаме, че е необходимо ЕЦБ да предприема подобна стъпка, тъй като прогнозата ни предполага, че през 2012 г., със спада на цените на петрола, връщането на цените на хранителните стоки до базовите им нива и изчезването на ефекта от увеличенията на ДДС от началото на 2011 г., инфлацията отново ще падне до нива под 2%”.

Но най-сериозните рискове остават свързани с цените на петрола

Съществуват, обаче, значителни рискове за спад в растежа на БВП и повишаване на инфлацията, свързани по-конкретно с допълнителни напрежения в Близкия Изток.

Ако цените на петрола скочат до и останат на ниво 150 щ.д. /барел, инфлацията в еврозоната ще се повиши до приблизително 3% тази година и над 2,5% през 2012 г. Растежът на БВП ще се свие до 1,2% тази година и 1,3% през следващата година.

В случай, че цените на петрола се повишат до и останат на ниво 200 щ.д./барел, инфлацията ще се повиши до приблизително 4% тази година и ще остане над 3% през 2012 г., а растежът на БВП ще остане на ниво 1% и през двете години.

Но негативните последици, които това би имало върху растежа (в eврозоната и световната икономика), при подобни сценарии биха означавали, че несвързаната с енергетика инфлация ще намалее.

Рисковете от спад в растежа ще продължат да доминират

Негативното влияние на продължаващата и задълбочаваща се криза в Близкия Изток може да се разпростре, тъй като то може да задейства преоценка на рисковете на всички финансови пазари, с рязко намаление в цените на акциите и увеличение на премиите за риск по редица облигации.

За eврозоната това може да означава изключително негативно развитие, ако доведе до подновена ескалация на кризата с държавните облигации. Въпреки че в Прогнозата подобен сценарий се смята за малко вероятен, последните развития в Португалия са тревожни и последиците от тях могат да бъдат изключително сериозни.

Все още ли е привлекателна еврозоната?

Сред целия този песимизъм е лесно да се забрави, че еврозоната все още може да остане привлекателна за потенциалните кандидати за присъединяване към нея.

На 1 януари 2011 г. Естония стана 17-тия член на еврозоната и ползите от присъединяването към такъв голям пазар и относително стабилната валута вече са очевидни.

Мари обяснява: "Бумът в износа ще даде тласък за растежа на БВП в Естония до над 4% през тази година и няма съмнение, че доверието на потребителите е било затвърдено с присъединяването на държавата в еврозоната”.