Евродепутатите анализират причините, залегнали в основата на кризата

Въпреки обнадеждаващите признаци на все още крехко възстановяване, икономическите и социалните проблеми в Европейския съюз далеч не са останали в миналото. Ето защо евродепутатите са фокусирали вниманието си върху набор от нови правила, които анализират причините, залегнали в основата на кризата. А именно тревожното натрупване на дисбаланси в рамките на европейската икономика и склонността на правителствата да финансират своите разходи, затъвайки все по-дълбоко в дългове, пишеп на сайта на Европейския парламент.

С шест законодателни предложения на Европейската комисия и над 2000 изменения, внесени от депутатите, човек лесно може да загуби от поглед основната цел на пакета за икономическото управление, а именно гаранцията, че държавите-членки бързо ще идентифицират и коригират тенденциите, които могат да застрашат икономическата стабилност на ЕС като цяло и обуздаване на склонността на правителствата да трупат дългове.

Диагнозата: кризата е следствие на икономически дисбаланси и огромни дългове

Първият сценарий е безотговорното харчене (примерът на Гърция). Държавата харчи (за заплати, инвестиции, социални услуги) много над това, което реализира от данъци и заема пари от банките. Когато банките откажат заеми, заради опасността те да не бъдат върнати, изходът е... спешен заем от ЕС.

Вторият сценарий е свързан с икономическите дисбаланси. Някои държави (Германия) имат големи търговски излишъци, докато други (Гърция, Португалия) имат големи дефицити. Страните с дефицит вземат назаем от тези, които разполагат с излишъци, което не непременно става на ниво правителства, а може и да е в частния сектор. Примерът тук е финансирането на бума с недвижими имоти в Ирландия и Испания, когато балонът се спука, правителството трябваше да спаси банките, което води до голям публичен дълг и изходът е .... отново спешен заем от ЕС.

Изходът: Контрол на дисбалансите, санкции за прекомерни разходи

В законодателния пакет за икономическото управление са включени шест предложения: четири се занимават с дефицита и дълга.

Останалите две са насочени към надзор на макроикономическите дисбаланси:

Засилване на Пакта за стабилност и растеж: максимални нива на публичния дълг от 60%. Идеята е за санкции в случай на прекомерно задължаване, които да се гласуват на принципа на обърнатото мнозинство: щом са предложени санкции, ще бъде необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета, за да бъдат отхвърлени.

Ограничаване на дисбалансите: то включва наблюдение на показателите за дисбаланс, препоръка за предприемане на действия за намаляване на дисбалансите, санкции в случай на неспазване.

Разминаване в позициите

Политическите групи в ЕП все още се разминават в позициите си основно по отношение на характера на санкциите и степента, в която прекомерните дългове да се намаляват на година. Те повдигат още допълнителни въпроси като например еврооблигациите, данъка върху финансовите транзакции, европейския семестър (правителствата да представят публично пред останалите своите планове за бюджета), както и мерки за преодоляване на големите различия между законите за несъстоятелност на банките между страните от ЕС.

Европейската централна банка от своя страна очаква от ЕП да гарантира по-строги принципи, що се отнася до дълговете и дефицитите. Според банката държавите членки не са направили достатъчно, за да засилят Пакта за стабилност и растеж.

Не липсват и опасения сред евродепутатите, че темата за заетостта и растежа остава извън вниманието на законодателния пакет. Немалко членове на ЕП предупредиха, че рязане на дефицита във време на рецесия може да задълбочи проблема.

Гласуването по законодателния пакет в Комисията по икономически въпроси е запланувано за април, вотът в пленума - за юни.