Притесненията около белгийския дълг нарастват

Кралят на Белгия поиска от временното правителство в Брюксел, в понеделник, да съкрати разходите си, след като опасенията за белгийските дългови нива и политическата криза в страната рязко повишиха доходността по белгийските облигации, пише Financial Times.

Изявлението на белгийския монарх беше направено, след като доходността по 10-годишните белгийски облигации се повиши с 12 базисни пункта до 4,24% - показател за повишаващото се напрежение сред инвеститорите относно финансирането на белгийския правителствен дълг. Премията, която инвеститорите искат, за да притежават белгийски ДЦК, вместо еквивалентните германски облигации е достигнала 1,4 процентни пункта – най-високото ниво от януари 2009 г.

Белгийският спред е най-високият в еврозоната, като се изключат страните от така наречената периферия - Гърция и Ирландия, които получиха спасителни финансови пакети и Португалия, която се очаква да получи подобна помощ.

Инвеститорите изискват по-високата премия поради политическата нестабилност в етнически разделената страна.

Белгия е без правителство от април 2010 г., когато крехката управляваща коалиция се разпадна, след напрежение между говорещите френски белгийци и фламандците в северна Белгия.

Поради липсата на правителство, Белгия не е приела никакви мерки за ограничаване на бюджетния си дефицит, въпреки че страната има третото най-високо съотношение на дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) в Европейския съюз, след Италия и Гърция.

Поради политическата нестабилност в страната, през декември рейтинговата агенция Standard & Poor’s понижи прогнозата си за белгийския дълг.

Белгийският дълг е приблизително равен на БВП на страната. Когато бъде гласувано, новото правителство се очаква да съкрати разходите с 25 млрд. евро до 2015 г. Белгия прогнозира бюджетен дефицит от 4,8% за 2010 г. и 4,6% през 2011 г.