На 17 ноември започват дискусиите за общата селскостопанска политика на ЕС след 2013 г. Тогава Брюксел ще обяви основните идеи на страните-членки, събирани в продължение на година, и ще последват ожесточени дебати, заяви заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров.
Вчера в Братислава той представи България на форум за европейската политика в сектора след 2013 г.
В момента почти 50% от бюджета на ЕС е насочен към земеделието, затова данъкоплатците трябва да знаят за какво отиват тези средства, коментира Димитров.
Той съобщи, че се очертават три варианта за реформи.
Първият вариант е да се запази досегашното статукво, но е малко е вероятно това да се случи, тъй като механизмите, които в момента регулират производството, търговията и преработката на земеделски продукти, трябва да отговорят на климатичните промени.
Вторият вариант е да отпаднат субсидиите (директните плащания). За тази политика лобират страни с развито земеделие като Великобритания, Дания и Холандия, които искат да пренасочат средствата към други сектори.
България е за един трети, компромисен вариант, при който субсидиите за земеделците от всички страни членки на ЕС са изравнени. Сега фермерите от новоприсъединилите се страни (включително и България) получават в пъти по-малки субсидии в сравнение с колегите си от старите членки, поясни Димитров.
Според третия вариант, освен изравнените субсидии, фермерите ще получават бонуси за добри практики – например за хуманно отношение към животните и за опазване на околната среда.
Цветан Димитров съобщи още, че министрите от Вишеградската четворка (Чехия, Унгария, Полша и Словакия), плюс България и Румъния, са постигнали съгласие да се постигне справедливо разпределение на средствата за директни плащания при прилагането на обективни критерии.
Министрите са се разбрали да продължи прилагането на схемата за единно плащане на площ.