Ирландия – забравеният проблем на ЕС

Всичко ли върви добре с глобалното икономическо възстановяване? Преобладаващото мнение е „да, без съмнение“. Все повече обаче има причини за опасения от ново финансово сътресение – особено ако се погледне Ирландия, пишат в коментар за New York Times Питър Бон, изследовател от Center for Economic Performance към London School of Economics, и Саймън Джонсън, главен икономист на Международния валутен фонд.

Ако попитате държавниците и международната банкова общност, глобалната икономика се е стабилизирала и върви уверено по пътя на възстановяването. Скоростта на това възстановяване обаче е разочароваща – както се вижда от ревизираните в негативна посока данни за растежа на американската икономика за второто тримесечие. И все пак, според общоприетата теза, разхлабената валутна и фискална политика в много части на света ще предостави достатъчна инерция за укрепване на глобалното възстановяване.

Нищо, че Япония, САЩ и по-голямата част от Европа имат неустойчиви фискални политики, председателят на Федералния резерв Бен Бернанке се притеснява как да предотврати дефлацията с ограничените фискални инструменти, които са му останали, а президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише призовава за затягане на финансовата политика. За да се насладим в още по-голяма степен на тази „розова“ картина, политиците и банкерите ни препоръчват да игнорираме заплахата, криеща се в силно задлъжнелите страни от периферията на еврозоната, които все още страдат от ниската конкурентоспособност на цените и заплатите, а растежът им е задушаван от надвисналата сянка на евентуален фалит.

Основен елемент на това сравнително позитивно виждане е, че икономиките от еврозоната са овладели верижната реакция от пролетта, която пренесе напрежението на пазарите от Гърция в Португалия и Ирландия и заплаши Испания, с перспективата да се разпространи из целия континент (с изключение евентуално на Германия). Колапсът беше предотвратен до голяма степен благодарение на решението на европейските страни да се спасяват една друга, което на практика означаваше, че Германия се съгласи да помогне на Гърция и на други по-слаби страни с известна помощ от МВФ.

Въпреки това проблемите на Европа остават и Ирландия е добър пример за това.

Трудностите в Ирландия възникнаха поради мащабния бум в строителния сектор и сектора на недвижими имоти, финансиран с евтини кредити от банките. Към 2008 г. трите основни банки в Ирландия бяха раздали кредити, надхвърлящи като размер три пъти ирландската икономика. Точно тогава обаче дойде глобалният финансов колапс. Цените на недвижимите имоти се сринаха с 50%, строителството беше замразено, а хората престанаха да плащат кредитите си. Към днешна дата приблизително една трета от отпуснатите от основните банки кредити не са плащани от месеци или са „под наблюдение“, което означава, че потенциалните лоши кредити в Ирландия могат да достигнат зашеметяващите 100% от БВП на страната.

Правителството отговори на тази ситуация по начин, който за момента се приема като „стандартна“ политика в Европа и САЩ. Дъблин гарантира всички задължения на банките и започна да инжектира държавни фондове, за да задържи финансовите институции „над водата“. Правителството придоби най-токсичните активи на банките, като плати за тях с държавни ценни книжа (ДЦК), и обеща да рекапитализира банки, които имат нужда от допълнителен капитал.

Въпреки или точно за това финансовите пазари започнаха да виждат в Ирландия следващата Гърция. През изминалите няколко седмици вероятността за фалит на Ирландия (на база търговията на кредитни суапове за защита от фалит) нарасна значително и сега пазарите оценяват риска за фалит на Ирландия през следващите 5 години на 25%.

До много скоро Ирландия се приемаше като пример за европейска страна, осъществила далновидни реформи. Трише даде Ирландия като пример, който Гърция и други закъсали страни трябва да следват. Неговото послание беше просто: „Ако Гърция, Португалия и Испания съкратят заплатите в публичния сектор, ограничат бюджетните си дефицити и извършат структурни реформи по примера на Ирландия, тогава икономическият растеж ще бъде възстановен и фалитите ще бъдат предотвратени“.

Сега обаче става ясно, че Ирландия не е направила достатъчно, за да предотврати надвисналата финансова криза. На практика в резултат от спасяването на ирландските банки правителството превърна задълженията на банките в държавен дълг, въпреки че страната не може да си го позволи. Според Royal Bank of Scotland само за септември ирландските банки дължат 26 млрд. евро или сума, равна на една пета от ирландския БВП. Третата по големина ирландска банка Anglo Irish Banк обяви, че вероятно ще има нужда от 25 млрд. евро финансова помощ (19% от БВП на Ирландия), но според Standard & Poor’s тази сума е твърде занижена. Конвертирането на дълговете на ирландските банки може да прибави към държавния дълг на Ирландия сума, равна на 33% от БВП на страната.

Този нов дълг трябва да бъде прибавен към фискалния дефицит, който също остава на опасно високи нива. За 2010 г. бюджетният дефицит на страната ще достигне 15% от БВП и, поради ограничените перспективи за растеж, може да остане на това ниво и през следващата година, въпреки че правителството предвижда съкращаване на бюджетните разходи с 2% до 3%.

За да си позволи всичките тези разходи, правителството разчита, че растежът на икономиката ще достигне 4% през 2012 г. Това обаче е малко вероятно, тъй като илюзията за бърз растеж произтича от факта, че преди кризата Ирландия се радваше на успеха си като данъчен рай. Преди много години Ирландия понижи корпоративните си данъци, за да привлича повече инвестиции. Това я превърна в най-интересното данъчно убежище в Европа. Възможно е да се създаде корпорация в Ирландия, да се насочат продажбите й през главния офис в Дъблин (използвайки някои доста сложни връзки с други офшорни зони, за да се избегне плащането на ирландски данъци) и да се плати минимален корпоративен данък върху печалбата. Ирландия се гордее с огромна индустрия от чуждестранни корпорации, опитващи се да минимизират данъците си, които обаче не са наели на работа почти никакви служители в страната. Почти една четвърт от ирландския БВП идва от приходите на тези компании призраци.

Компании като Google, Yahoo и Forest Labs помогнаха за нарастването на ирландския износ през първото тримесечие на годината, докато за същия период местната икономика се сви, а безработицата в страната се увеличи. Към момента безработицата в Ирландия достига 13,8% в сравнение с 13,1% в началото на годината.

Накратко, Ирландия изглежда неплатежоспособна при сегашната политика на правителството. Идеята, че Ирландия, Гърция и Португалия могат да намалят разходите си и да постигнат растеж на фона на огромните си бюджетни дефицити и дългове, е погрешна.

Пред Ирландия има и друг избор. Страната може да съкрати бюджетния си дефицит, като в същото време обяви неплатежоспособност и поиска от кредиторите да споделят част от финансовото бреме, посочват авторите на статията. Силното лоби на строителния сектор и сектора на недвижими имоти – инвеститорите, които са купили банкови облигации, предпочита обаче за ситуацията да плащат данъкоплатците, вместо кредиторите. Част от вината за това носят и Европейската централна банка, ЕС и МВФ, които насърчават сегашната политика на Дъблин, така че европейските и международните банки, които са осигурили заемите на ирландските банки, да не понесат загуби.

Според прогнозата на авторите на статията при сегашната политика през 2015 г. на всяко четиричленно ирландско семейство ще се падат по 200 хил. евро публичен дълг. Всяка година в Ирландия се раждат по 73 хил. деца и именно те ще трябва да плащат дълговете на страната през следващите десетилетия. Това несъмнено ще се отрази и на разходите за социално осигуряване, здравеопазване и образование.