FT: Неефективният пазар изостря икономическите различия в Европа

Въпреки наличието на единен европейски пазар ценовите различия във веригите за търговия на едро и дребно в отделните страни от Европейския съюз (ЕС) се запазват и до днес. Разликите в цените на едни и същи стоки в различните сайтове на eBay например могат да варират с около 30% в отделните страни от еврозоната, пише Волфганг Мюнхау, който е колумнист във Financial Times.

Според него тези ценови различия обясняват до известна степен различните икономически показатели в еврозоната и предполагат мрачно икономическо бъдеще за европейските страни. Той обяснява ценовите различия с влизането на Германия в еврозоната при изгоден обменен курс, както и с водената политика на трайно задържане на заплатите в страната, която води до реална девалвация спрямо другите страни в еврозоната.

По-интересен обаче е въпросът защо икономическите различия между отделните страни не са изчезнали. Реалните валутни курсове могат да варират във времето, но никой не би очаквал големите отклонения в пазара на стоки и работна ръка да се окажат толкова устойчиви във времето. Например при наличието на по-евтини германски стоки е естествено испанските и италиански потребителите да се откажат от своите скъпи магазини и да предпочетат да купуват по пощата по-евтините стоки в немските интернет сайтове, особено стоките с по-дълготрайна употреба.

Именно по този начин може да се постигне изравняване на цените в средносрочен или дългосрочен план, но засега това не се случва, като ценовите различия между отделните страни в Европа са съществени.

Големи са и отклоненията на пазара на труда, което предполага натиск за изравняване на условията. От една страна възстановяването на световната икономика подтикна към растеж производствения сектор в Германия. В процеса на връщането му към пълен капацитет може да се очаква, че разходите за заплати в страната ще се увеличават с по-бързи темпове спрямо средните за еврозоната.

Това обаче също не се случва.

Причината за липсата на корекция е, че вътрешният пазар в Европа не е напълно функциониращ, със сигурност не и на потребителско ниво. За потребителите от страните в еврозоната все още е трудно да пазаруват зад граница, включително и по-евтините немски стоки, въпреки скорошните подобрения в тази насока.

По този начин несъвършенството на единния пазар възпрепятства корекцията на цените на продуктите в отделните европейски страни. Корекцията на пазара на труда в същото време не може да се осъществи заради пълната липса на интеграция на този пазар. Всеки би очаквал немските работници да търсят по-високи заплати в други страни от ЕС. Това обаче не се случва, защото европейският трудов пазар остава почти напълно разпокъсан, което означава, че немските заплати могат да си стоят на сегашните нива за продължителен период от време.

Номиналните заплати в Германия са ефективно замразени и се очаква да нарастват съвсем слабо през следващите няколко години.

Всички тези фактори взети заедно означават, че дисбалансите в рамките на еврозоната не само ще се запазят, но най-вероятно и ще се увеличават занапред. Това ще направи икономическата корекция в Испания, Португалия и Гърция дори и по-трудна, отколкото вече е. Тези постоянни дисбаланси според автора на анализа са много по-страшни за еврозоната, отколкото натрупаните бюджетни дефицити.

От гледна точка на Германия обаче тази стратегия увеличава растежа на икономиката й в краткосрочен план. Немската икономика постигна по-добър растеж от средния за еврозоната, но ако се вземе периода от началото на финансовата криза икономическото представяне на Германия е по-слабо от това на САЩ например. Заради силната си зависимост от износа германската икономика се сви с рекордните 4,9% за миналата година, след което съответно последва и по-бързо възстановяване.

Предвид експортната й зависимост, развитието на немската икономика в крайна сметка ще зависи най-силно от световната икономика. В случай че САЩ се насочи към повторна криза обаче, Германия няма да може да запази своите рекордни темпове на растеж от второто тримесечие. За тази цел ще трябва да има внезапно увеличение на търсенето на вътрешния пазар, но засега не е ясно откъде може да дойде то.

Изводът е, че реалната опасност за еврозоната, и в крайна сметка за самата Германия, са ограниченията, които произтичат от политиката на реална девалвация. Страните от Южна Европа няма как да се справят с отклоненията, причинени от неефективния пазар на стоки, услуги и работна ръка. Освен това все още няма никакви признаци, които да подсказват, че в ЕС ще бъдат предприети реформи, които да гарантират, че икономическите механизми на корекция ще могат да се задействат.

С други думи, икономическата мощ на Германия може да се обърне срещу нея в дългосрочен план.