Ако опитате да тествате безопасността на детски играчки или сигурността на коли, като използвате същия метод, който Европейският съюз приложи при тестването на европейските банки, вероятно ще свършите в затвора. Защо? По простата причина,че механизмът за тестване беше направен така, че да пасне на резултатите, пише Financial Times.
Целта на упражнението беше да се покаже, че единствените банки, които се провалят на теста, са тези, които така или иначе трябва да бъдат преструктурирани, се посочва в анализа на изданието. В същото време на света трябваше да бъде демонстрирано, че останалата част от банковия сектор на Стария континент остава в добро здраве.
Твърде рано е да се каже дали тази тактика е сработила, но според реакциите в петък вечерта - вероятно не. Очакванията на анализаторите не бяха високи, но ЕС не оправда и най-ниските от тях, пише изданието.
Има три основни проблема с европейските тестове и всеки един от тях компрометира тяхната валидност. Първият и вероятно най-малко сериозният проблем е, че от процеса бяха изключени някои важни институции, чието финансово състояние не е съвсем ясно. Една от тези институции е германската държавна банка KfW, която юридически няма статут на банка, но има банкови функции, като например да акумулира токсични активи.
Вторият проблем е дефиницията за успешно преминаване на теста: съотношение от 6% капитал от първи ред (tier 1 capital) към всички активи на банката. Проблемът с тази дефиниция е, че тя не казва това, което инвеститорите искат да знаят. Причината, поради която пазарите се интересуват от капиталовите съотношения, не е защото се притесняват, че банката може да не покрие някое регулаторно изискване, а защото тя може да се окаже не достатъчно застрахована към външен шок.
Капиталът от първи ред включва дялов капитал и неразпределена печалба, но и различни видове хибридни дългови инструменти. Държавната подкрепа на Германия и Испания например е под формата на хибридни инструменти, като в същото време банките не се национализират.
Хибридният капитал има някои характеристики на дяловия капитал, но също и на облигационния, включително правото на гарантиран поток от плащания. Тъй като въпросът е как работи системата при стрес, пазарът се интересува от елементите на основния капитал, способни да абсорбират риск, а не от някаква бюрократична правна дефиниция.
Настоящата дефиниция на капитала от първи ред е причината, поради която всички германски регионални банки преминаха тестовете. Ако беше използвана по-тясна дефиниция - единствено дялов капитал и неразпределена печалба, резултатът почти със сигурност щеше да е различен.
Третият проблем е най-сериозен и компрометира цялото „упражнение“. В теста не беше включена клауза за вероятността от държавен фалит.
Банките държат повечето от облигациите си в банковите си книги – където те остават до матуритет, и много малка част в търговските си книги. Стрес тестът предположи загуби единствено за облигациите в търговските книги на банките. И все пак цената на застраховането на гръцкия дълг предполага съвсем не толкова отдалечена перспектива за фалит, а това би засегнало активите, вписани и в двете книги.
Разбира се, стрес тестовете трябва да бъдат базирани на това, което може да се нарече „възможен най-лош сценарий“, а не най-лошият. Никой не иска от регулаторните органи в ЕС да подлагат банките на стрес тест за „атака на извънземни“.
И все пак идеята за държавен фалит в случая с Гърция не е толкова екзотична, дори някой да счита, че това по-скоро няма да се случи. Безотговорно е регулаторните органи да игнорират подобен развой на събитията. Все едно да се тества кола, но да се изключи възможността за челен удар.