Може ли нещо да съживи идеята за единна Европа?

В момент, в който европейците се страхуват за работата и спестяванията си, правителствата и бизнесът не могат да заемат лесно пари, банките нямат доверие помежду си, а единната валута се обезценява, може да се каже, че Европейският съюз (ЕС) е изправен не просто пред икономическа, а и политическа криза.

Досега лидерите на Европа изглеждаха безсилни пред заплахата от разпад, която отслаби значението на Европа като политическа и икономическа сила в света, пише в анализ на The Economist.

Азия и Америка погледнаха на трудностите на Европа с надменност заради застаряващото население на континента, което е прекалено разединено, за да преодолее несгодите. Истината обаче е, че никой няма да спечели от проблемите на Европа. Дори и в сегашното си затруднено положение, ЕС пак остава най-голямата икономика в света с размер на своя брутен вътрешен продукт (БВП) от 11,8 трлн. евро.

И ако европейската икономика бе в по-добро състояние, досега най-лошото от световната икономическа криза щеше да е минало. А от политическа гледна точка съдбата на идеята за единна Европа е важна за всяка държава по света.

На сегашния труден за ЕС момент обаче не бива да се гледа само като на тест за неговата устойчивост, но и като на възможност за лидерите на Европа да реализират най-добрата си възможност за развитието на ЕС от 80-те години на миналия век насам.

Тогава страните от Централна и Източна Европа все още са част от съветския блок, а Европа страда от слаб икономически растеж и висока безработица, причинени от двете петролни кризи. Въпреки че идеята за създаване на единен пазар и съживяване на европейските институции се приема с недоверие, до 1992 г. нейните основи са положени от френския политик Жак Делор.

Разработените под негово ръководство реформи поставят началото на един от най-динамичните периоди в историята на ЕС. Това е урок, от който сегашните лидери на ЕС трябва да се поучат.

Вдъхновени от съживяването на ЕС през 90-те години, много защитници на еврото твърдят, че кризите на ЕС винаги водят до скок в трудната интеграция на страните-членки. Според тях кризата в Гърция и други страни от Южна Европа е показала, че еврозоната се нуждае от силно политическо ядро на мястото на сегашното технократско управление.

За да се ограничи нелоялната конкуренция, те искат общоевропейски стандарти за труд и хармонизация на данъците, както и контрол върху прехвърлянията на пари към най-слабите членове на еврозоната.

Франция е най-големият защитник на подобна интергация на по-високо ниво, но идеите й не се харесват на други европейски страни, най-вече на Германия. Тя настоява да запази своята самостоятелност и да се въведе по-скоро система от строги правила, които да налагат забрани на страните от ЕС, които харчат твърде много.

Ако френската идея е неприемлива, то немската изглежда неприложима. Политиката има тенденция да надделява над икономиката от самото начало на еврото, когато задлъжнели страни като Белгия и Италия са приети в еврозоната.

Противоречията между двата най-важни членове на еврозоната могат да доведат или до по-задълбочена интеграция, или до колапс на еврозоната и ЕС. При всички положения без ясен политически механизъм, който да се справя със своенравните страни, еврото е обречено да страда периодично от кризи. Но все пак не бива да се пренебрегва европейското изкуство на компромиса и стремежа на европейските страни да заздравят единната валута. Той е лесно обясним – премахването на еврото би било прекалено скъпо и ще застраши самото съществуване на ЕС.

Ето защо ЕС трябва да се фокусира върху създаването на свободна пазарна икономика и единен пазар. С увеличаването на икономическия си растеж Европа ще облекчи политическите си трудности. Но на този етап лидерите от ЕС влагат всичките си усилия за намаляване на разходите, вместо да си припомнят изводите от реформата през 1992 г.

През това време единният европейски пазар си остава наполовина завършен. Например ЕС е с 30% по-малко продуктивен от САЩ в сферата на услугите. Европейските компании от сектора вършат дейността си зад националните бариери, което ги прави по-малко иновативни и им пречи да спечелят напълно от мащаба на ЕС. Цели сектори, като здравеопазването, са изключени от конкуренцията в ЕС. По същия начин някои високотехнологични индустрии, като телекомуникациите, са твърде защитени, а други, като например електронната търговия, са слабо регламентирани.

Това пречи на развитието и приноса им към европейския БВП. Освен това ЕС има скъпа, фрагментирана система за патентоване, така че продуктите, както и работната ръка, не могат да пресичат границите му свободно. Енергийните доставки все още не са напълно либерализирани, а дълговете се събират трудно през границите.

Списъкът със задачите на отделни страни е не по-малко дълъг. В Испания и Италия има привилегировани работници, което затруднява създаването на нови постоянни работни места. Предприемачите в Германия са длъжни да платят данък върху собствения капитал, който влагат в бизнес, още при създаването му. В много европейски страни пенсионната възраст е твърде ниска, като осигуровките на работещите отиват за пенсии на работоспособни хора, докато парите за училища и здравеопазване са недостатъчно.

Засега бариерата пред всички тези реформи е изцяло политическа, а не икономическа.

Фискалната криза обаче промени политическия пейзаж в Европа. Наличието на обща валута премахна риска от това правителствата да прибягват до обезценка на валутите си в подкрепа на своята икономика. Това, което се случва в момента в Гърция или Испания, е просто реформата, която те са отлагали дълги години.

Освен това европейците разбират ползата от свободните пазари по-добре от своите лидери. Изследване на центъра PEW показва, че 73% от германците и 67% от французите са чувстват по-добре в условията на свободната пазарна икономика на ЕС. Ето защо сегашната криза създаде възможност за лидерите от ЕС да пристъпят най-после към така важните за бъдещето на обединена Европа реформи и те не бива да я пропускат.