Печалбата на банките в България расте с близо 55% в края на полугодието

Печалбата на банковата система в България към 30 юни е 1 млрд. лева, с 54,5% повече спрямо отчетената за шестте месеца на миналата година, съобщи Българската народна банка.

От централната банка посочват, че разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 190 млн. лв. за първата половина на тази година, при 307 млн. лв. към 30 юни 2021 г.

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юни възлиза на 16,3 млрд. лв., като спрямо 31 март намалява с 2,3%.

Спад е отчетен в натрупания друг всеобхватен доход (с 273 млн. лв.) и в неразпределената печалба (с 699 млн. лв.).

През второто тримесечие се увеличават другите резерви (със 126 млн. лв.) и печалбата (с 449 млн. лв.).

За шест месеца активите на банковата система се увеличават с 1,1% и в края на юни достигат 142,1 млрд. лв.

Спрямо края на март нараства сумата на кредитния портфейл, а при паричните салда в централни банки е отчетено намаление. Делът в активите на позицията „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“ възлиза на 19,7% в края на юни, при 20,8% в края на март.

Делът на кредитите и авансите се повишава от 59,9% до 60,7%, а този на дълговите ценни книжа в края на периода е 14,8%, при 14,7% в края на март.

В БНБ изчисляват, че отношението на ликвидно покритие в края на юни 2022 г. е 265,3% и се запазва спрямо отчетеното в края на март.

По данни на статистиката ликвидният буфер е 38,9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 14,7 млрд. лв. (при съответно 40,9 млрд. лв. и 15,4 млрд. лв. в края на март).

Общите брутни кредити и аванси са 89,8 млрд. лв. в края на юни, или с 2,3%повече спрямо края на март.

В структурата им брутният кредитен портфейл се увеличава с 2,9% до 81 млрд. лв., а вземанията от кредитни институции намаляват с 3,6% до 8,8 млрд. лв.

Заемите за домакинства на тримесечна база се увеличават с 1,5 млрд. лв. (4,8%), тези за фирмите – с 582 млн. лв. (1,4%), а за други финансови предприятия – с 354 млн. лв. (6,8%).

Кредитите за сектор „Държавно управление“ намаляват със 78 млн. лв. (8,2%).

Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на юни е 4,710 млрд. лв. (при 4,832 млрд. лв. в края на март), което е намаление с 2,52% на тримесечна база. Делът на несъбираемите заеми в общата сума на брутните кредити и аванси е 5,24% (при 5,50% в края на март).

При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на юни е 4,10% (при 4,23% в края на март).

Нетната стойност на несъбираемите заеми и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на отчетния период е 2,436 млрд. лв. (при 2,458 млрд. лв. в края на март), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2,82% (при 2,92% в края на март).

В края на юни спестяванията в банковата система са 121,8 млрд. лв., или с 1,7% повече спрямо края на март.

Нарастват депозитите на фирмите (с 1,2 млрд. лв., 3,3%), на домакинства (с 805 млн. лв., 1,2%), на кредитни институции (с 492 млн. лв., 7,7%) и на сектор държавно управление (с 215 млн. лв., 6,5%).

Намаляват спестяванията на други финансови предприятия (с 658 млн. лв., 14,3%).