FAZ: България иска еврото, но иска ли еврото България?

Преди германският правителствен самолет с черно-червено-златистата лента около фюзелажа да кацне в българската столица, в София валя силен дъжд. Когато германският министър на финансите Кристиан Линднер слезе от самолета на военновъздушните сили малко след четири часа следобед, все още беше задушно, а локвите по асфалта отразяваха отдалечаващите се буреносни облаци. По това време министърът и неговите спътници вече бяха отметнали много срещи. Рано сутринта двамата отлетяха от Берлин за Атина, където Линднер се срещна с гръцкия правителствен ръководител Кириакос Мицотакис и неговия финансов министър. Разговорите бяха посветени на това как Гърция бавно се освобождава от последиците от собствената си криза на свръхзадлъжнялост, която едва не взриви еврозоната в периода 2010-2015 г.

И в България Линднер се срещна с ръководителя на правителството Кирил Петков и с министъра на финансите Асен Василев - "момчетата от Харвард", както е известно това дуо в страната, пише в обзор за Frankfurter Allgemeine Zeitung Михаел Мертенс. Петков и Василев са завършили елитен американски университет и бяха успешни предприемачи, преди да влязат в политиката като аутсайдери. През миналата година Петков и Василев успяха да сформират най-силната фракция след парламентарните избори с новосъздадена партия и да съставят правителство. Най-важното им обещание по онова време беше: цялостна реформа на съдебната система и нулева толерантност към всякаква корупция. По този начин правителството се надява да доближи балканската държава, която се присъедини към ЕС през 2007 г., до цел, към която тя се стреми от години: България иска да стане член на еврозоната.

По-точно казано: българският елит иска това. Сред населението едва 44% наскоро са подкрепили въвеждането на единната европейска валута. От друга страна, повече от 70% са съгласни с твърдението, че страната им не е готова за новата валута, а 60% заявяват, че се опасяват от отрицателни последици от приемането на еврото, преди всичко от повишаване на разходите за живот. Това сочат публикуваните резултати от проучване на „Евробарометър“ - инструмент за проучване на общественото мнение, използван от Европейската комисия за проучване на настроенията в държавите членки. Последното проучване установи също, че в никоя друга страна от ЕС, която все още няма евро, но един ден може да го приеме, скептицизмът по отношение на валутата не е по-голям от този в България. В Румъния 77% от анкетираните подкрепят приемането на еврото, а в Унгария - 69%. Единствено в Швеция и Чехия желанието за еврото е сдържано по същия начин, както в България.

Фактът, че повечето хора в България предпочитат да запазят собствената си валута, изключително стабилния лев, би бил добре дошъл в много други страни от ЕС. Защото България, меко казано, няма най-добрата репутация. Част от лошия имидж е оправдан, други подозрения са несправедливи, защото имат повече общо с довчерашната България, отколкото с днешната. Репутацията на страната изостава от реалността с 15 години, или с други думи: реалността в България изпреварва репутацията на страната с повече от десетилетие. България е всичко друго, но не и образцова демокрация, но също така вече не е посткомунистическият рай на мошениците от 90-те години, където мафиотските босове използваха наемни убийци, за да се отърват един от друг, пише още германският журналист.

Въпреки това имиджът на България като разбойническа държава на Черно море упорито се задържа сред западните държави. Кристиан Линднер, разбира се, също е наясно с това схващане. И изглежда, че го включва в отговора си, когато след разговора си с българския министър на финансите на пресконференцията в София е попитан от FAZ какво мисли за амбициите на България за присъединяване към еврозоната. Германските министри отдавна не може да се дистанцират от медиите, дори в чужбина. Това, което казват, може да бъде публикувано в Twitter, Tiktok или по друг начин в Германия секунди по-късно - и заглавието „Линднер се изказва в подкрепа на присъединяването на България към еврозоната" вероятно не е това, което германският министър на финансите иска да произведе. Той обаче не иска да обиди домакина си Василев, с когото е политически близък и чиято партия либералите на Линднер искат да привлекат към Алианса на либералите и демократите в Европа.

Така че Линднер се колебае за момент, може би за секунда или две, и след това казва изречение, което може да бъде обърнато с главата надолу, усукано и преразказано, без да се получи нещо подобно на заглавие: „Съществува много прозрачен, основан на правила процес за членство в паричния съюз. Съществуват критерии, на които кандидатът трябва да отговаря. Някои критерии очевидно вече са изпълнени, други все още трябва да се спазват". След това Линднер заяви, че инфлацията в България в момента е твърде висока и завършва с позоваване на предстоящите съдебни реформи и продължаващата корупция с наградената евфемистична формулировка, че „все още има някои правни въпроси, които трябва да бъдат решени“.

Домакините му могат да бъдат доволни от този отговор, защото финансовият министър на най-голямата държава с втората по значение валута в света не се е изказал против присъединяването на България към еврозоната. Линднер може да бъде доволен и от това, че не е създал медийно заглавие, което би могло да му създаде проблеми в Германия. Единственият въпрос е какво всъщност се случва сега: добра идея ли е България да се стреми към присъединяване към еврозоната, ако мнозинството от населението не го подкрепя?

С делегацията на Линднер лети и човек, който може да отговори на тези въпроси по-добре от всеки друг пътник: Стефан Колев, икономист, роден и израснал в България, но живеещ от много години в Германия, познава и двата свята - немския и българския. В самолета на път от Атина за София Линднер го информира за ситуацията в България. Колев дава ясно да се разбере, че не смята присъединяването към еврозоната за добра идея, поне засега - и най-вече по политически причини: „Подобна стъпка вероятно би била контрапродуктивна в момента. Темата предизвиква много емоции в България. Националната валута, левът, е популярна, защото е много стабилна. След войната в Украйна настроенията станаха още по-полярни. Русофилите се опитват с всички сили да проведат антизападна кампания“, казва той. Лесно е да се води полемика срещу еврото, което вече се случва. Ситуацията в България в момента е толкова крехка, че не е препоръчително да се води дебат за еврото: „Прекалената динамика наведнъж понякога може да значи и динамит“.

Всъщност България е на ръба на политическа криза. Нееднородната четирипартийна коалиция, ръководена от Петков и Василев, наскоро загуби мнозинството си в парламента, припомня изданието. Партията на „бунтарите“, водена от шоумен и поп певец, която трябваше да осигури мнозинство, оттегли депутатите си. Друга партия, която се нарича „Граждани за европейско развитие на България" и формира най-голямата опозиционна фракция в парламента, внесе вот на недоверие към правителството няколко часа след отпътуването на Линднер в сряда.

Начело на тази партия е дългогодишният министър-председател на България Бойко Борисов, един от най-колоритните политици на Балканите. Мнозина в България обвиняват Борисов, бивш бодигард и треньор по карате, за всички болести на страната. Това е преувеличено. Именно по времето на Борисов България закупи 20-процентов дял в строящата се регазификационна инсталация край бреговете на гръцкия пристанищен град Александруполис, припомня FAZ. Това ще даде възможност на страната да купува втечнен газ - значението на този газ стана ясно най-късно през април, когато руската група “Газпром" спря всички доставки за България. По време на управлението на Борисов България изпълни изискванията за включване в Европейския банков съюз и в така наречения "Валутен механизъм II", често наричан „чакалнята на еврозоната".

Но годините на управление на Борисов са белязани и от друго наследство. И най-вече в съдебната система, която винаги хваща само „малките риби“, докато големите систематично се изплъзват. Причината за това вероятно стана ясна през лятото на 2020 г., когато снимки от спалнята на Борисов станаха публично достояние и поставиха тогавашния правителствен ръководител в трудно положение. Показаха го заспал и с отворено нощно шкафче. Вътре имаше златни кюлчета, пачки банкноти от 500 евро и пистолет, припомня скандала германският журналист.

Дълго време Борисов мълча за снимките или правеше мъгляви изказвания, а през ноември 2020 г. в интервю за FAZ той наруши мълчанието си и за първи път говори подробно: за това как се твърди, че зад снимките стои тогавашната му любовница, подстрекавана от враговете му: „Една красива дама може много лесно да преодолее охраната ми. Така враговете ми вкараха златото и пачките с пари в дома ми. Снимаха ме, когато спях, а друг път снимаха нощното ми шкафче с пари и злато в него“.

С разговора Борисов искаше да се представи като невинна жертва, но е съмнително дали това имаше ефект. Твърди се, че говорителят на правителството на Ангела Меркел Щефен Зайберт е изпратил интервюто с коментара, че всеки, който се интересува от секс и престъпления, трябва да го прочете. Това твърди човек, който по това време е работил в офиса на канцлера. Най-малкото, Борисов не е символ на ново начало в България, нито на политика на нулева толерантност към корупцията. Ако той успее да свали правителството на Петков и ако след това се проведат нови избори, България може да загърби надеждите си за бързо въвеждане на еврото.

Тъй като двете момчета от Харвард, които едва през миналата година се радваха на слава, загубиха голяма част от своята популярност, едва ли ще успеят отново да се превърнат в най-силната сила. Вечерта на разговорите на Линднер в София беше публикувано социологическо проучване, според което 75% от анкетираните заявиха, че правителството се проваля в борбата с корупцията, в борбата с инфлацията и във външната политика. Загубата на доверие може да означава, че България скоро ще трябва отново да проведе парламентарни избори - четвъртите за малко повече от година. В края на краищата през 2021 г. бяха необходими три избора - през април, юли и ноември - преди най-накрая да бъде съставено коалиционно правителство. А ако сегашното правителство падне, може да забравим за реформите по пътя към еврозоната.

Стефан Колев не изглежда твърде недоволен от това. Нито състоянието на еврозоната, нито това на България в момента е в полза на българското членство. Той подкрепя влизането на България в зоната, но в по-подходящо време. Особено след като с оглед на политическата криза в София, сега няма да се предприемат действия и срещу злополучния главен прокурор Иван Гешев, който според мнозина в България е най-важната пречка по пътя към истинска съдебна реформа. „Гешев е абсолютна катастрофа, той блокира всяка сериозна борба с корупцията", казва Колев. Поради фундаментално съмнителната конституционна позиция на главния прокурор в България, който е сякаш недосегаем над закона, той, както и неговите предшественици, е „гигантска спирачка" по пътя към по-силна правова държава, казва Колев.

Така че еврозоната вероятно ще се разраства плахо. Хърватия, която започна пътя си към еврото заедно с България, но след това изпревари София, се надява да се присъедини към еврозоната през януари 2023 г. Така че засега Бойко Борисов ще трябва да обмени банкнотите от 500 евро от нощното си шкафче в левове, ако иска да ги харчи в София, заключава Михаел Мертенс.