Д. Радев: Овладяване на инфлацията чрез допълнителни разходи носи две групи рискове

Има две групи от рискове, свързани с овладяване на инфлацията, в случай че това бъде направено чрез значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи: опасност от инфлационна спирала и необходимост от болезнени фискални корекции в недалечно бъдеще, независимо дали това ще стане по линия на приходите, т.е. чрез увеличение на данъците, или чрез орязване на разходите. Това заяви управителят на централната банка Димитър Радев на форум на Асоциацията на банките в България по повод 30 години от създаването ѝ.

Той очаква, че наред с външните фактори това би довело до една значително по-комплицирана макроикономическа среда за българските банки.

От гледна точка на външните фактори и тяхното допълнително усложняване и влошаване с войната в Украйна най-съществено значение ще имат решенията на големите водещи централни банки, в нашия случай преди всичко на ЕЦБ.

„Има вече ясни анонси за три неща, които ще се случат в рамките на третото тримесечие на тази година: ефективното прекратяване в началото на месец юли на нетните покупки на активи от страна на ЕЦБ; последващо увеличение на референтните лихви; и ново увеличение на лихвите през месец септември, така че до края на тримесечието да се излезе от територията на отрицателните лихви“, коментира Радев.

По думите му през следващите месеци и „поне година ще бъдем изправени пред предизвикателството да се намери много трудният баланс между мерките за овладяване на инфлацията и мерките за предотвратяване на рецесия“.

Радев заяви, че банковият сектор посреща предизвикателствата с над средните за ЕС показатели за капиталова адекватност, ликвидно покритие и рентабилност. Той напомни, че независимо от усложнената макроикономическа среда продължава тенденцията на намаляване на лошите кредити.

Той обърна внимание, че развитието на макроикономическите процеси и промяната в лихвения цикъл изискват повишено внимание по отношение на кредитния риск, особено в сегмента на жилищното кредитиране.

„Увеличаването на лихвите в съчетание с очертаващата се динамика в обема и цената на дълга налага повишено внимание и по отношение на портфейла с ДЦК“, добави Радев.

По пътя към еврозоната

„Като член на Европейския банков съюз БНБ и банковият ни сектор са първата публична институция и първият икономически сектор в България, които са част от еврозоната, посочи управителят на централната банка. – БНБ участва във вземането на най-важните решения, свързани с надзора и преструктурирането на европейските банки, включително българските. При това нашият глас, независимо от размера на нашата икономика и банков сектор, има същата тежест като гласа на всяка една друга централна банка в еврозоната.“

Той обясни, че практическият резултат е изграденият солиден капацитет, ресурси и експертиза за решаване на предизвикателствата пред сектора и икономиката.

Сред стратегическите задачи, които ще изпълнява БНБ, Радев посочи финализирането на процеса на присъединяване на страната към еврозоната. „От страна на БНБ има създадена организация по отношение на въпросите от наша компетентност. В екипите участват и представители на Асоциацията, което е много положителен факт. Навлизаме вече в етап на интензивна комуникация и съвместна работа с ЕЦБ. Силно се надявам, че политическият процес, при цялата му неопределеност и несигурност, в крайна сметка ще подкрепи, а няма да блокира цялостния напредък на присъединяване към еврозоната“, надява се Димитър Радев.

БНБ и банковият сектор

Българската народна банка и банковият ни сектор са много силен пример на институционално развитие в среда на все още сериозни институционални дефицити. Рецептата за това е: правилни решения в правилен стратегически контекст.

„Правилните действия в банковия сектор включваха мащабни реформи в сектора, включително в модела на управление на централната банка и банковия надзор, а правилният контекст е присъединяването на сектора в ключови институции на еврозоната, каквито са Единният надзорен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране“, посочи гуверньорът на БНБ.

Според него постигнатите резултати се дължат на многогодишната подкрепа и партньорство между БНБ и банковата общност. „Те бяха демонстрирани не само в оперативната ни работа, но и при решаването на стратегическите задачи пред сектора и икономиката на страната“, подчерта Радев.

Консолидацията в банковия сектор

Той припомни, че Асоциацията на банките в България беше създадена в период на драматични политически, икономически и социални промени в страната. „Оттогава банките в България и секторът като цяло преминаха през различни фази и периоди, някои от които особено турбулентни. За разлика от началото, секторът, а и Асоциацията сега са значително по-консолидирани“.

По думите му не е необходимо да се връщаме толкова назад, за да оценим огромните промени в сектора.

„Достатъчно е да вземем периода от последните пет години. Повечето от нас участваха в отбелязването на 25-годишния юбилей на асоциацията. Тогава фокусът беше насочен към самия банков сектор, основно към прилагането на мерките от безпрецедентния като мащаби и дълбочина преглед на качеството на активите и стрес тест на българските банки, т.е. ние се занимавахме преди всичко друго със себе си. Пет години по-късно основният фокус на банковата общност е как най-ефективно да помогнем на бизнеса и домакинствата да се справят с икономическите предизвикателства, пред които се изправят“, каза Радев и подчерта, че от източник на проблеми в миналото, сега банковият сектор е важен фактор за тяхното решаване.