Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на февруари възлиза на 41,909 млрд. евро, което е със 7,5% (2,916 млрд. евро) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 55,8% от прогнозирания от БНБ брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за тази година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Експертите на централната банка изчисляват, че към края на февруари краткосрочните задължения са 7,024 млрд. евро (16,8% от брутния външен дълг) и се увеличават с 19,5% (1,144 млрд. евро) спрямо края на февруари 2021 г.
Дългосрочните задължения възлизат на 34,885 млрд. евро (83,2% от брутния външен дълг), като се увеличават с 5,4% (1,772 млрд. евро) спрямо година по-рано.
Към 28 февруари 26,239 млрд. евро (62,6%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 81,9% от брутните външни задължения при 84,5% година по-рано.
В БНБ констатират, че брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на февруари е 8,006 млрд. евро и на годишна база расте с 62,4 млн. евро (0,8%).
Задълженията на централната банка по външни заеми са 1,924 млрд. евро и се повишават с 1,099 млрд. евро (133,1%) спрямо края на февруари 2021 г.
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5,254 млрд. евро и растат с 1,059 млрд. евро (25,3%) спрямо края на февруари 2021 г.
Задълженията извън страната на бизнеса и домакинствата достигат 12,758 млрд. евро и нарастват с 660,1 млн. евро (5,5%) на годишна база.
В края на февруари вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,965 млрд. евро, което е с 35,7 млн. евро (0,3%) повече в сравнение с година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,3% към края на февруари при 35,7% преди година.