По-бавен растеж и по-силна инфлация от държавните прогнози очакват икономисти

Подобряване на пазара на труда

Нарастването на икономическата активност през 2021 г. допринесе за известно подобряване на условията на пазара на труда. Тази промяна се изразяваше в увеличаване на общия брой заети лица в несвързаните със селско стопанство сектори и понижение на коефициента на безработица, посочва се в доклада.

Заетостта в секторите, с изключение на селското стопанство, се повишава с 1,4% за периода януари-септември 2021 г. спрямо 3% спад за същия период на 2019 г. За ръста допринасят най-вече секторите държавно управление, търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, създаване и разпространение на информация; далекосъобщения.

Отчита се и повишаване на доходите от труд. През януари-септември 2021 г. компенсацията на един нает нараства с 9,5% спрямо 6,6% през същия период на предходната година. Ръстът е подкрепен от възстановяването на икономическата активност и растежа на производителността на труда, повишаването на недостига на персонал в някои сектори, нарастването на заплатите в бюджетния сектор и увеличението на минималната работна заплата.

Риск от потиснат растеж

Съгласно динамиката на конюнктурните индикатори, които са към месец ноември 2021 г., понастоящем се наблюдава сравнително ниска вероятност (около 10%) от рязко влошаване на икономическата ситуация в страната и спад на реалния БВП на верижна база.

Въпреки това резултатите от конструирания модел дават индикации, че икономиката може да навлезе в период на потиснат растеж през следващите тримесечия, като вероятността за това е около 20%.

Това може да се отдаде възникналите през втората половина на 2021 г. значителни негативни шокове по линия предлагането поради увеличението на международните цени на основни суровини.

Траен ръст на цените при членство в еврозоната

Освен по-консервативна оценка за перспективите пред българската икономика документът съдържа и експертен анализ за последствията от влизане на България в еврозоната. Той оценява развитието на осемте страни, въвели единната валута след нейното създаване през 1999 г., по показателите за благосъстояние и финансова стабилност (доходи, инфлация, публичен дълг).

„Високата степен на сближаване преди приемането на еврото ще означава по-малко проблеми след това, като един от най-сериозните от тях е високият темп на инфлация. На практика във всички страни, приели еврото, се наблюдава конвергенция в ценовото равнище към средното за ЕС и еврозоната, но такава далеч не е налице по отношение на покупателната способност на доходите“, заключава се в доклада.

Покачването на цените няма да е резултат само от първоначалното закръгляне, но ще бъде траен процес, в следствие от замяната на валутния борд с конвенционална парична политика. Освен това има риск от трайно разхлабване на фискалната дисциплина, което е симптоматично за почти цялата еврозона, твърдят авторите на доклада.