Правителството води политика за повишаване на инфлацията. Заложената фискална политика – с високи нива на държавните разходи, на дефицита и на дълговото финансиране, е изявено проинфлационна. Това пише в становището на Фискалния съвет относно държавния бюджет за тази година и макрорамката, заложена от Министерство на финансите.
В доклада се посочва, че инфлацията в България се характеризира с по-високи нива спрямо средните в ЕС и еврозоната. Ако все пак планираните инвестиции бъдат реализирани, те ще доведат до допълнително повишаване на възнагражденията на наетите, а съответно – и на инфлацията. Същевременно намеренията на правителството да провежда агресивна политика за повишаване на доходите и проциклична фискална политика предпоставят изключително сериозен риск от още по-силно ускоряване на инфлацията.
Според съвета обикновено антиинфлационните мерки са насочени към временно редуциране на данъците, доколкото приходите от тях самостоятелно нарастват номинално вследствие на инфлацията, която беше и водещата причина за преизпълнението на приходите през 2021 г. Провеждането на проинфлационна фискална политика в условия на нарастващи нива на цените обуславя съществен риск пред България за спазването на критерия за ценова стабилност, поради което застрашава членството на България в еврозоната при обявения график. В допълнение, високите нива на инфлация предпоставят и значителен риск от потискане на реалния растеж. Повишаването на цените предполага негативно влияние върху потреблението.
м1
Нещо повече - през последните две години извънредната ситуация, свързана с разпространението на COVID-19, и последиците върху заетостта, потреблението и общата стопанска активност се отразиха негативно върху публичните финанси, в резултат на което е налице влошаване на бюджетния баланс. От Фискалния съвет припомнят, че съгласно чл. 25, ал. 1. на Закона за публичните финанси (ЗПФ) целта за салдото на сектор "Държавно управление" е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. Ал. 2 регламентира дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа, който не може да надвишава 3 % от БВП. Допускат се изключения при извънредни обстоятелства, за каквото се счита пандемията от COVID-19. Така от 2020 г. насам дефицитът превишава ограничението, като за 2022 г. е планиран най-висок дефицит, а именно 5,5% от БВП. През 2023 г. дефицитът също е извън правилото (3,6% от БВП), което е съществен проблем. Както посочват и от Министерство на финансите, дерогацията на правилото е активна през 2022 г., но се очаква през 2023 г. страните-членки да се придържат към фискалните ограничения. В такъв случай през 2023 г. страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит, предупреждават експертите.
Фискалният съвет препоръчва преразглеждане на бюджетните прогнози за 2023 г. и намаляване на планирания дефицит на сектор "Държавно управление" до ограничението от 3% от БВП. Нещо повече, дерогацията на фискалното правило за периода 2020- 2022 г. означава, че ако се реализира по-голям дефицит няма да последва наказателна процедура. Но освен изискване на едно от фискалните правила, недопускането на по-голям от 3% от БВП дефицит е и един от критериите за сближаване, който България трябва да спазва за да се присъедини към еврозоната (критерии от Маастрихт). По отношение на бюджетния дефицит по КФП, изчислен на касова основа, в чл. 27, ал. 4 от ЗПФ е посочено, че не може да надвишава 3 % от БВП, 17 като при извънредни обстоятелства се допуска и по-голям дефицит. Правилото е национално и няма аналог в европейските документи.
Становището на Фискалния съвет е изключително критично по почти всички параметри на бюджета за тази година и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 година. Съветът не одобрява заявените планове за актуализация на бюджета в средата на годината, и че в макроикономическата прогноза са заложени оптимистични очаквания за реалния икономически растеж през 2022 година. Политиката за заделяне на средства по сметка за чужди средства от предходната година е определена за порочна практика.
Съветът счита, че в макроикономическата прогноза са заложени оптимистични очаквания за реален икономически растеж през 2022 г.
Въпреки ниското ниво на държавен дълг спрямо БВП като цяло, Фискалният съвет подчертава, че темповете на нарастването му се ускоряват изключително бързо. Според Съвета е необходима позадълбочена аргументация относно необходимостта от поемане на дълг в следващите години предвид темпа на възстановяване на икономиката от пандемията.
Държавата ще търси на международните дългови пазари общо 7,3 млрд. лева тази година - като 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг. Средствата са за финансиране на бюджетния дефицит, става ясно от проекта на Стратегия за управление на държавния дълг в периода 2022-2024 г.
Относно разходите за здравеопазване Фискалният съвет е по-благосклонен. Експертите посочват, че това перо се увеличава и ще достигне 6,050 млрд. лв., което е 4,2% от прогнозния БВП за 2022 г. „Увеличаването подчертава приоритетността на това направление в публичните разходи. Планирането на по-високи разходи следва да е обвързано с предоставяне на по-добро качество на публичните услуги, което обаче не винаги се постига“, пише в становището.
Иначе, от гледна точка на финансова обезпеченост секторът разполага с ресурси, но оптимизацията при разходването им е задължителна за постигането на по-добри резултати.
В законопроекта отсъстват предложения за въвеждане на пакет от специфични мерки (законодателни, икономически, социално-психологически, информационни), с които да се промени подходът към лицата, които не се осигуряват здравно. От тази гледна точка би могло да се прогнозира, че предвиденото увеличение на приходи от вноски е оптимистично и вероятно надценено.
В проекта на бюджет е заложено, че размерът на приходите от здравни вноски за 2022 г. ще бъде 3,759 млрд. лв. и отбелязва увеличение с 433 888 млн. лв., което се равнява на 13% растеж на годишна база спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. Трансферите за здравно осигуряване нарастват с 263 213 млн. лв. до 2, 43 млрд. лв. или увеличение от 14,7%. В предложената структура на приходите за 2022 г. съотношението между приходи от здравни вноски и трансфери продължава да показва водещата роля на здравноосигурителните вноски – 62,1%.
Сериозен проблем в здравноосигурителната система са заложените диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица и разходите за тяхното здравно осигуряване, подчертават от Фискалния съвет.
Промяна на здравноосигурителния модел за 2022 г. не е предвидена. Вноската се запазва в размер на 8% при същото разпределение на нейната тежест между осигурител (60%) и осигурен (40%).
Относно разходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от Фискалния съвет посочват, че за 2022г.те се увеличават с още 8,3% спрямо актуализирания през септември план за 2021г., след като от началото на пандемията вече се увеличиха с 25%. Увеличението на осигурителните приходи е със 7,4%. Изоставащият темп на ръст на приходите спрямо този на разходите продължава да задълбочава дефицита по бюджета на ДОО.
Според експертите планирането на социалните разходи следва да се осъществява прецизно и консервативно, доколкото ускорения темп на нарастването им в номинално изражение би имало проинфлационен ефект.
В становището се подчертава, че увеличаването на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига по бюджета на ДОО през 2022 г. повишава зависимостта на социално-осигурителната система от дофинансиране чрез приходи от данъци, което крие риск за дългосрочната финансова устойчивост на пенсионноосигурителната система.
Увеличаването на минималния и максималния размер на пенсиите и добавките по 60 лв. на всички пенсионери променя покупателната им стойност в различна степен и се отклонява от принципите на социалното осигуряване, смятат още Фискалния съвет. В становището се препоръчва да се намери по-справедлив начин за актуализиране на пенсионните доходи съобразно индивидуалния принос на лицата към осигурителната система.
Фискалният съвет подкрепя политиката по увеличаване на доходите на пенсионерите, но препоръчва то да се реализира чрез съответните реформи на пенсионноосигурителния модел, за да се гарантира и дългосрочната финансова устойчивост на осигурителната система.