Общият емитиран от България дълг за 3,8 млрд. лв. през 2021 г. в десет аукциона не е бил неочакван или над заложения таван от 4,5 млрд. в бюджета, а кратките срокове на емитиране може да се отдадат на предизборната несигурност през есента и възможността от трето служебно правителство. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock.
Той уточни, че банките закупиха около 80% от книжата, а по-голямото от очакваното предлагане е довело и до по-висока доходност с около 0,3-0,4 процентни пункта, но доходността по вътрешните ДЦК конвергира с външния дълг.
"През 2022 г. има падеж на еврооблигации в размер на 2,4 млрд. лв. и падеж на вътрешен дълг - купонните плащания ще са около 2,8 - 3 млрд. лв. Нормално е да считаме, че ще се емитират книжа за 3 млрд. лв. плюс книжа за финансиране на очаквания дефицит, за който редовният финансов министър спомена, че се очаква да бъде заложен между 3,5 млрд. лв. и 4,5 млрд. лв. Чисто механично би следвало около 7 млрд. лв. да бъдат заложени като таван на нов емитиран дълг", каза още гостът.
Заради множеството непредвидими обстоятелства като нови вълни на коронавируса и различни разходи покрай социалните мерки, както и отделен падеж на еврооблигации през март 2023 г., въвеждането на допълнителен буфер от 8 - 10 млрд. лв. за тези плащания може да увеличи нивото на дълга. "Това ще е изключително предпазливо и консервативно решение, още повече че във фискалния резерв има събрана сериозна сума, тъй като бюджетът ще завърши с известен излишък", каза Търпанов.
По думите му коронавирусът и инфлацията са били основните движещи фактори на облигационните пазари по света, като към края на 2021 г. инфлацията е взела леко надмощие.
Какво още се случи на дълговите пазари през годината и какви прогнози могат да се правят за 2022 г. може да гледате във видеото.