Нина Стоянова: Кредитните преводи в лева ще са до 1 час по сметката на получателя

Всички клиентски кредитни преводи в лева в страната ще преминат към нова технология, като времето за постъпване на парите по сметката на получателя се очаква да е в рамките на един час. Това съобщи Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, по БНТ в предаването "Бизнес.БГ".

„През следващата година се очаква съществено ускоряване и оптимизиране на платежните процеси у нас. Това е свързано с изпълнението на доста сложни инфраструктурни проекти, в които участва цялата банкова общност, „БОРИКА“ и БНБ, която осъществи необходимите функционални промени в механизма на сетълмент в RINGS“, поясни тя.

Нина Стоянова е убедена, че промените в областта на незабавните плащания ще бъдат веднага оценени от потребителите.

По думите ѝ, в България вече има проекти, които се разработват от „БОРИКА“ АД, като оператор на платежни системи, с участието на банковата общност и с подкрепата на БНБ като оператор на платежната система RINGS.

„Проектите всъщност са два. Единият е за въвеждане на незабавни плащания в лева, като техническата платформа вече е готова и към момента в нея участват две банки. Очаква се броят на банките-участници в платформата да се увеличи през следващата година. Другият проект за т.нар. „пакетни“ кредитни преводи, ще стартира в началото на 2022 г. и в него ще участват всички банки“, посочи подуправителят на централната банка.

Нина Стоянова напомни, че пандемията от Ковид-19 доведе до промяна в потребителско поведение във всички сфери на живота, включително и в платежния сектор, като се наблюдава все по-интензивно използване на дигиталните канали за извършване на плащания, както и засилване на започналия още преди пандемичната криза на миграция от плащания в брой към безкасови електронни плащания.

За пример тя даде данни от Европа, където половината от безналичните плащания се извършват с банкови карти.

„Сходни тенденции се наблюдават и в България. За първите шест месеца на 2021 г. броят на картовите плащания и плащанията с електронни пари в страната бележат увеличение от около 30% спрямо същия период на миналата година“, информира подуправителят на БНБ.

Тя допълни, че подобни са данните за стойността на извършените плащания през платежната система RINGS, които показват също увеличение с 30% на обработените плащания за първите шест месеца на тази година спрямо първото полугодие на миналата.

Според Нина Стоянова преминаването на такъв обем през платежната система за брутен сетълмент в реално време в лева (RINGS1), оперирана от Българската народна банка, през която на практика се обработват всички плащания в страната, може да се разчете като сигнал за икономическо възстановяване.

„Но може да бъде прието и като доказателство в областта на данните и статистиката, че се използват все по-интензивно електронните канали за разплащания, осигурени от банките и другите доставчици на платежни услуги в страната“, коментира тя.

Ръководителят на управление „Банково“ прогнозира, че догодина ще се запази трендът към увеличение и очаква той да се движи около иновациите в областта на платежните услуги.

Стоянова посочи, че те могат да бъдат обединени около няколко основни сегмента.

„Това са отвореното банкиране, незабавните плащания и мобилните технологии. Така например, мобилният телефон все повече се превръща в своеобразно виртуално банково гише, портал за нареждане на различни платежни операции, който се използва все по-често“, каза тя.

Централният банкер е на мнение, че все още е рано да се очаква, че идва моментът, в който няма да се използват банкови карти като Mastercard и Visa.

„Но съчетанието на технологиите с мобилните приложения, незабавните плащания, възможността за сканиране на QR- кодове, е една изцяло нова платежна стратегия и инфраструктура, около която със сигурност ще се задвижат процесите през следващите няколко години в Европа, а е тенденция и по света. Това неизбежно ще доведе до една технологична конкуренция между вече утвърдените модели за плащания, включително широко разпространените карти, и новите модели за плащания, които ще дават допълнителна бързина и сигурност на платежния процес“, отбеляза Стоянова.

Тя коментира и развитието на отвореното банкиране, което навлиза в България след прилагане на Втората директива за платежните услуги.

„За първи път в ЕС беше въведена конкретна регулация на т. нар. „отворено банкиране“ (или „open banking“). То въвежда два нови вида платежни услуги – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка“, обясни Стоянова.

Предимствата на процеса са, че засилва конкуренцията на платежния пазар и се въвеждат два нови вида участници на пазара, които са оператори именно на тези услуги – доставчици, специализирани в предоставянето на тези два нови вида услуги. Те дават възможност клиентът да има достъп през единна входна точка до цялата банкова информация или информация при доставчиците на платежни услуги относно негови сметки, по-голямо удобство и бързина при проверка на салда, справки за направени трансакции или нареждане на нови плащания от сметки.

Подуправителят на БНБ обясни как на практика клиентите на отвореното банкиране могат да ползват платформата.

„Клиентът може да влезе и да нареди плащане, през която и да е своя сметка, в която и да е банка, да получи информация за движението по своите сметки. Това, което е като добавена стойност е, че отвореното банкиране дава възможност и за надграждане на допълнителни услуги над платежните услуги, като например услуги, свързани с финансов анализ, с оценка на кредитоспособност, предоставяне на допълнителни счетоводни и финансови услуги, инвестиционни услуги и др.“, даде пример Стоянова и потвърди, че това е „цяла плеяда от нови услуги“, които около това ще се развият и ще се подобрят услугите към клиента.

Ръководителят на управление „Банково“ засегна и въпроса за регулацията на криптовалутите.

„Най-напред следва да се отбележи, че криптовалутите не са валути в традиционния смисъл на думата, доколкото те не са законно платежно средство, а се възприемат по-скоро като спекулативни активи. Дори и сега криптовалутите са обект на регулации, например по отношение на един от най-големите им недостатъци от регулаторна гледна точка – необходимостта от противодействие на изпирането на пари“, каза Стоянова.

Тя напомни, че и в момента в Европа, и в България лицата, предоставящи услуги за обмяна между виртуални и традиционни валути, са задължени при съхранението и трансфера на виртуални валути да прилагат нормативно установените мерки срещу изпирането на пари.

През следващата година се очаква нов европейски регламент, който да разшири изискванията относно информацията, придружаваща трансфера на криптоактиви, като име на наредителя и получателя, адрес и др. По този начин регулациите в тази област се очаква да бъдат засилени чрез ограничаване на анонимността при операциите с криптовалута, която в момента съществува като риск.

Нина Стоянова посочи, че догодина се очаква да бъде финализиран и обширен европейски регламент, който ще регулира както издателите на криптоактиви, така и платформите за тяхната търговия. Предвижда се лицензиране както на издатели на криптоактиви, така и на доставчици на услуги по криптоактиви (например оператори на платформи за търговия), които в момента са на регистрационен режим.

„Към момента няма изгледи криптовалутите да станат някога официално платежно средство, но те са актив, който позволява обмяна срещу традиционни парични средства. В тази връзка е нужно задълбочаване на регулациите при криптовалутите, доколкото съответните пазари все още се развиват и съществува необходимост от пълно елиминиране на рисковете от изпиране на пари“, заяви подуправителят на БНБ.