Бюджетът за следващата година се очертава като кризисен заради пандемията и въведените ограничения. Това коментира пред БНТ икономистът и избран за депутат от "Демократична България" в 47-ото Народно събрание Георги Ганев.
По думите му чисто технологично няма как разчетите да бъдат приети до края на годината. „Ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022 г. За първия месец от следващата година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021“, уточни той.
Много е вероятно догодина да бъде емитиран нов дълг в размер на до 6 млрд. лв., а дефицитът ще бъде между 3,5% и 4,5% от БВП, посочи икономистът.
„Амбицията на участниците в коалиционните преговори е да се спазват критериите, свързани с еврозоната и Плана за възстановяване, което означава под 3% касов дефицит“, каза още Ганев.
Той изтъкна, че от икономическа гледна точка най-важното е колкото се може по-бързо да се стигне до момент, в който да паднат ограниченията срещу COVID-19. Това, според Ганев, е възможно при достатъчно голям процент ваксинирани или с имунитет, получен по естествен път.
Относно действащите в момента мерки за подпомагане на бизнеса икономистът обясни, че по време на коалиционните преговори е решено те да останат, но да се прецизират.
„Идеята е компенсациите да се насочат към запазването на работни места и към разкриването на нови в условията на криза. Сред приоритетите ще бъде и подобряването на административното управление на компенсациите, така че средствата да не се бавят и да стигат навреме до бизнеса“, каза Георги Ганев.
Той съобщи още, че се планира минималната работна заплата да се повиши от 650 на 700 лева.
Попитан дали новото правителство ще използва за основа проектобюджета, изготвен от служебния кабинет. Ганев посочи, че това категорично ще се случи.
„Един от основните приоритети на "Демократична България" е в никакъв случай да не се увеличава данъчноосигурителната тежест, а при всяка възможност да се намалява – като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем минимум в рамките на плоския данък“, каза още икономистът.
Размерът на ДДС се очаква да остане без промяна.
Има и идея бюджетните излишъци да се разпределят от Народното събрание, а не с постановление на Министерски съвет, както е в момента до определена сума.