Близо 4800 лв. годишно струва на бюджета едно дете в България

4718 лв. годишно са разходите на държавата за едно дете в България за тази година, ако за всяко дете се отделяха поравно средства. Това са 4,7% от прогнозния БВП и 11,7% от очакваните общи публични разходи. За сравнение, през 2017 г. сумата е била 3344 лв., което се равнява на 3,95% от БВП или 7,60% от всички публични разходи. Това става ясно от анализ, поръчан от Национална мрежа за децата и изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) и представен днес.

о5

От ИПИ са изчислили, че общият бюджет за децата и семействата за 2017 г. възлиза на почти 4 млрд. лв. През 2021 г. общата сума на разходите, заложени в бюджета, надхвърля 6,7 млрд. лв., което представлява ръст от над 50%. Всеизвестно е, че България не е сред водещите в ЕС по средствата, отделяни за образование, детско здравеопазване или социални услуги, дори в относителен план – като дял на тези средства от всичко, което икономиката успява да произведе за година.

о4

Между 2017 г. и 2020 г. разходите за децата и семействата увеличават дела си в БВП от 4,1% на 4,7%. „Това означава, че през 2020 г. като цяло те са финансирани относително по-добре отколкото през 2017 г. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование, като средствата, предназначени за здравеопазване, дори са намалили дела си в БВП с 0.1 процентен пункт. Увеличението на средствата за образование става на фона на общо увеличение на публичните разходи, чиито дял в БВП нараства през някои години с дори по-бърз темп от ръста на разходите, предназначени за децата и семействата“, пише в доклада.

Там се посочва още, че няма ясна тенденция за промяна на дела на разходите за децата и семействата взети като цяло в рамките на държавния бюджет. Въпреки че са се увеличавали в абсолютно изражение, разходите за децата и семействата са намалявали дела си в общия държавен бюджет през 2018 г. и 2019 г., преди отново да го увеличат през 2020 г., но без да достигнат дела от 2017 г. Това не се отнася за разходите за образование, които са претърпели значителен и устойчив ръст през целия период 2017-2021 г.

Средствата, предназначени за деца и семейства, се отделят за образование, здравеопазване и социална политика.

През 2017 г. 56% от разходите за деца са предназначени за образование, 31% са за социално подпомагане, а 13% са за здравеопазване. През 2021 г. поради изпреварващия ръст на разходите за образование съотношението е силно променено в полза на образованието – 61% от разходите са за образование, 26% са за социални разходи, 13% са за здравеопазване. Важно е да се отбележи обаче, че съществена част от дейностите, свързани с децата и семействата, се финансират от държавата, но се изпълняват на практика от общините. Ролята на общините и делът им във финансирането са най-големи в сферата на образованието. След това идва здравеопазването и най-накрая стои социалната политика.

От ИПИ обръщат внимание, че средствата за образование, отпускани от държавата, достигат до общините, а през тях – до училищата. На всяко дете се полага еднакво финансиране от държавата за неговото образование, но при финансирането на училищата се налага да се отчитат някои важни обстоятелства, които влияят на техните разходи.

Отпускането на средствата зависи от вида и размера на училището. Малките училища, които нямат възможност да съставят големи класове, училищата в отдалечени и трудно достъпни райони, училищата, които приемат ученици, пътуващи отдалеч, получават допълнителни средства. Обучението в някои училища или паралелки струва по-скъпо отколкото в други, например защото е необходимо специализирано оборудване или за обучението трябват повече учители с различна специалност. Обучението на някои деца, които изпитват затруднения поради някакво увреждане или заради социалното положение на своите родители, също изисква допълнителни усилия и грижи.

Тези усилия на държавата не са достатъчни, за да изравнят шансовете на децата и да им дадат равен старт в ученето и живота, защото родителите също се налага да отделят средства за образованието на своите деца, отвъд това, което държавата предоставя, пише още в доклада.

о1

Обичайно между 70% и 75% от финансирането в сферата на училищното образование преминава през бюджетите на общините. Останалата част от финансирането преминава през бюджета на МОН. Между 2017 и 2021 г. средствата за образование, преминаващи както през бюджетите на общините, така и през бюджета на МОН, значително са се увеличили. През 2017 г. общините са разполагали с малко над 1,7 милиарда лева, докато през 2021 г. тази сума е нараснала на почти 2,9 милиарда лева. Средствата за програми в бюджета на МОН през 2017 г. са 613 милиона, а през 2021 г. са двойно повече – малко над 1,2 милиарда лева.

о2

Както се вижда от графиките, само едно от програмните направления е пряко и явно насочено към изравняване на шансовете за участие в училищното образование. Програмното направление, фокусирано върху достъп и приобщаване, през различните години получава между 20 и 25% от общото програмно финансиране от МОН. Това програмно направление е и основният инструмент за допълнително финансиране, насочено към децата със специални образователни потребности (СОП). Програмните направления, подпомагащи качеството и тези, носещи универсалния етикет „Училищно образование”, получават три четвърти от общото финансиране. Разходите за образование от бюджета на общините са нараснали между 2017 и 2021 г. един и половина пъти. Увеличението се дължи на нарастване на средствата, получавани по стандарт за училищата и детските градини.