Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към 31 август възлиза на 41,184 млрд. евро, което е с 9,2% повече в сравнение с края на същия месец на 2020 г. Така той представлява 62,7% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В централната банка изчисляват, че в края на август краткосрочните задължения са 6,416 млрд. евро и се увеличават с 4,2% спрямо края на същия месец на миналата година.
Дългосрочните задължения възлизат на 34,768 млрд. евро и се увеличават с 10,2% спрямо края на август 2020 г.
В БНБ отчитат, че към 31 август 25,983 млрд. евро (63,1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година и 82,8% са деноминирани в евро, при 82,6% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на август е 8,417 млрд. евро. В сравнение с година по-рано той се увеличава с 36,2%.
Външните задължения на централната банка са 1,874 млрд. евро и се повишават с 1,050 млрд. евро (127,4%) спрямо края на август 2020 г. в резултат на новото разпределение на Специални права на тираж от МВФ.
Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 4,405 млрд. евро (6,7% от БВП). Те се увеличават с 1,9% спрямо края на август миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата достигат 12,252 млрд. евро и нарастват с 1,4% спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране в края на август е в размер на 14,235 млрд. евро, което е с 0,5% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34,6% към края на август, при 37,9% година по-рано.