Да бюджетираш при двойни избори

Политическата криза дава видимо отражение и на бюджетната процедура. Още през пролетта  отиващото си правителство не прие средносрочна бюджетна прогноза. Това е документът, използван от всички разпоредители с бюджет при изготвянето разходните им програми за следващите три години, и в най-голяма степен – при планирането на следващата фискална година. След това и служебното правителство не прие официално средносрочна бюджетна прогноза, макар част от макроикономическите допускания на екипа на министерството на финансите да бяха публикувани като придружаващи материали към актуализацията на бюджета за текущата година. Няма, поне публикувани, и указания от министерство на финансите към първостепенните разпоредители за т.нар. втори етап от бюджетната процедура за 2022 г., каквито обичайно се изпращат в края на август и началото на септември. Очакваме все пак есенната макроикономическа прогноза в понеделник.

Как обаче министерствата и другите институции подготвят бюджета си за 2022 г. без наличие на обща рамка? Има два варианта – или не правят нищо и изчакват редовно правителство с парламентарно мнозинство, или всъщност работят по неформални указания от експертите на министерството на финансите. Ако процедурата е спряна това оставя огромна експертна работа към седмиците в началото на декември, а вероятно ще остави и „празни полета“ за новите депутати. Вторият пък поставя сериозни въпроси за прозрачността на бюджетния процес, а в по-общ план за прехвърлянето на толкова важна отговорност към лица - назначени държавни служители - без демократична легитимност и извън установените процедури, стъпки и правила в публичните финанси.

Към момента можем да направим няколко прости допускания за очакваното развитие в идните месеци. Служебното правителство работи по изготвяне на проект на бюджет за 2022 г. Този проект вероятно няма да бъде публикуван преди изборите. Ако бъде представен, ще бъде използван агресивно в предизборната кампания от всички страни. Така или иначе дискусии в новия парламент ще има най-рано в началото на декември, но и това е под въпрос, ако няма парламентарни комисии. Всичко зависи от скоростта, с която се състави управление – ако изобщо се състави. По ред обективни причини обаче ще има натиск да се приеме бюджетът до 31 декември. Каквото и да стане, проектът на служебното правителство ще бъде сериозно променен в събранието – както стана и с актуализацията. Това ще се случва много скоро след изборите и тежестта на предизборните обещания за повече разходи ще е голяма – вероятно повечето партии и коалиции ще опитат и ще успеят да „прокарат“ идеите си.

Уникалната политическа ситуация се допълва и от безпрецедентната и странна икономическа криза след пандемията и „отключеното“ проявление на натрупания инфлационен потенциал след неортодоксалната монетарна политика на водещите централни банки в последните години. Ако сведем всичко това до отраженията върху публичните финанси на България, виждаме изненадващ на фона публичното катастрофично говорене ръст на приходите в бюджета. Част от него се дължи на значително по-бързото възстановяване. Друга част определено е резултат от покачването на цените в последните месеци. Инфлационните процеси засягат и равнището на доходите в допълнение на увеличените заплати и пенсии в публичния сектор.

Ето какво по-конкретно виждаме:

До края на септември общите публични приходи нарастват с 5,4 млрд. лева спрямо същия период на 2020 г. Дори да изключим еднократните постъпления от плащането за концесията на Летище София, увеличението ще е 4,740 млрд. лева. В първоначално приетият бюджет за 2021 г. беше заложен ръст на приходите от 2,07 млрд. лева, като дори с актуализацията прогнозното увеличение е малко под 4 млрд. лева (без ефекта от увеличения аванс по плана за възстановяване). Голямото неизвестно тук е дали изобщо ще има авансово плащане по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината, тъй като засега правителството не изпраща плана за одобрение. Дали тези пари ще дойдат може да е важно от гледна точка на разполагаемите налични средства, но това не променя тенденцията при нарастването на останалите данъчни и неданъчни постъпления.

 За първите осем месеца на годината приходите от корпоративен данък нарастват с 27% спрямо същия период на 2020 г., от данъци върху доходите – с 15,5%, от ДДС – с 19%, от мита – с 28,3%, от социални и здравни осигуровки – с близо 12%. Логично най-голям ръст се вижда през месеците април и май заради ниската база на тежкия шок от началото на пандемията през пролетта на 2020 г. Но голямо увеличение се наблюдава и през летните юли и август, когато имахме отчетливо възстановяване на стопанската активност през миналата година – а темпът дори се ускорява. За двата месеца приходите от ДДС нарастват с над 22% (или са с над 410 млн. лева повече) спрямо същите месеци на 2020 г., а приходите от подоходния данък – с над 20%.

При разходите няма нищо изненадващо и най-голям ефект имат добавките към пенсиите и увеличението на минималната пенсия. Другите фактори са субсидиите по различни антикризисни програми и ръстът на заплатите в бюджетната сфера. Капиталовите разходи дори отчитат спад счетоводно – връщането на пари от сметката на МРРБ за бъдещи разходи по АМ Хемус се отрази с отрицателен знак през тази година – но и без този ефект увеличението е едва около 380 млн. лв., което показва, че политическата нестабилност дава своето отражение на инвестиционната активност.

Със сигурност еднократният ефект на по-бързото възстановяване ще подведе политиците и апетитите за „наместване“ на своеобразната манна небесна от неочаквани приходи ще доведат до надпревара за нови разходи. Предизвикателството е, че разграничаването на еднократните явления от устойчивите тенденции е трудна задача и едва ли е политически постижима без установено редовно правителство с ясна парламентарна подкрепа. Със сигурност инфлацията също е ключов фактор, който повдига нивото на приходите автоматично, тя е „мързеливото“ решение в помощ на всеки финансов министър. Кой обаче ще поеме отговорност да планира приходи за 2022 и 2023г г. с допускане на запазване на тези цени на металите, храните, петрола, газа и тока? Стана ясно и, че политически е невъзможно да се спрат широк кръг плащания – с други думи, няма как да се вдигнат пенсии, майчинство или минимална заплата при инфлационен „бонус“ за бюджета, но после, ако например енергийните цени спаднат, да се „вземат“ обратно.

При всички случаи обаче съчетанието на ново управление с динамично излизане от тежка криза в условия на инфлация е удачен момент за търсене на рационални решения на структурни проблеми. Една от темите, които трябва и ще бъде повдигната, е за намаление на данъците – но не е маловажно кои данъци и как могат да бъдат намалени. В крайна сметка различните данъци имат различен ефект върху стимулите за поведение, инвестициите, иновациите и труда – затова трябва да се избере вариант, който насърчава разширяването на потенциала за растеж в икономиката. Между другото, отново в контекста на правилата на бюджетната процедура, засега министерството на финансите не поставя за обсъждане промени в данъчното законодателство. Твърде е вероятно да видим скорошни промени с десетки предложения на народни представители по Коледа, отново без оценка на въздействието и обсъждане в цялостна рамка на икономическа визия. При разходите, освен за пенсиите, трябва да се търсят работещи модели за намаляване на бедността и подкрепа за социалната мобилност. Шоковото поскъпване на енергоносителите е добра причина да се въведе най-сетне по-ефективна програма за подкрепа на енергийно бедните. Едновременно с това, както вече писахме, сегашната система за социално подпомагане на хората с най-ниските доходи не дава резултат и има нужда от по-смела промяна.

Дали ще има политическа воля и време за анализи преди взимането на тези решения за бюджет 2022 г. е съмнително. Със сигурност обаче администрацията, а и всички засегнати страни, са позагубили рефлекс да бюджетират при толкова бързо променящи се номинални параметри. Едно е да вземеш предходната и текущата година и да добавиш 4-5% при промяна в цените 1-3%, друго е дори в рамките на месеци приходите да надхвърлят прогнозите, а разходите да трябва да се съобразяват с удвоени цени на петрола, например. Да припомним, че за целия период от 1998 г. до 2021 г. само веднъж – през 2007 г. – бюджетните приходи са се увеличавали в рамките на една година с над 20%. Знаем от дългогодишни изследвания обаче, че късметлиите от лотарията много често харчат лесните и неочакваните печалби неособено разумно.

Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ